Трета песен
ПОСЕЩЕНИЕТО В ПИЛОС
Хелиос тъкмо се вдигна из дивния залив и плувна
в медния свод на небето да грее над плодни полета
за боговете всевечни и смъртните хора, и ето
корабът стигна богато строения град на Нелея
Пилос. А там край морето народът принасяте в жертва
на тъмнокъдрия бог, земетръсеца, бикове черни.
Бяха редиците девет — по петстотин хора във всяка,
бикове девет държаха мъжете пред всяка редица.
Тъкмо ядяха сърцата, бедрата горяха за бога,
и равнобордният кораб навлезе в спокойния пристан;
свиха платната, съда прислониха и слязоха всички.
Слезе от кораба и Телемах, от Атина поведен.
Първа извика от тях совооката щерка на Зевса:
„Вече ни най-малко плах, Телемахе, не бива да бъдеш.
Ти затова през вълните доплува, да чуеш къде е
скрила баща ти земята и где го е стигнала орис.
Тръгвай и право върви при конеукротителя Нестор.
Нека узнаем какви е съвети сърцето му скрило.
Смело го сам помоли да ти истинни вести обади,
няма да чуеш от него лъжи — той е много разумен.“
А Телемах разсъдливият с тия й думи отвърна:
„Менторе, как да отида и с поздрав какъв да го срещна?
Опитност още аз нямам в разумните речи с мъжете.
Редно дали е да бъде от юноша старец разпитван?“
Тъй му отвърна Атина, на Зевс совооката щерка:
„О Телемахе, сърцето ти все ще ти нещо подскаже.
Нещо и демон приязнен пред теб ще разкрие. Не вярвам
да си роден и възпитан без волята на боговете.“
Рече Атина Палада така и потегли пред него
с пъргави крачки. Зад нея закрачи синът Одисеев.
Стигнаха скоро събора на пилосци, дето седеше
със синовете си Нестор. Улисано техни другари
мръвки печаха за пира, на шишове нижеха други.
Но като зърнаха те чужденците, се втурнаха вкуп и
стиснаха техните длани с покана при тях да приседнат.
Пръв между всички на Нестор синът Пизистрат ги пресрещна.
Хвана ги той за ръка и покани да седнат на пира
върху вълнати руна по брега песъчлив на морето
до Тразимед, своя брат, и до своя обичен родител.
Части от вътрешността той им даде, наля им и вино
в чаши от злато, наздраве от виното пи и възкликна
пред совооката щерка на Зевс гърмовержец Атина:
„Ти чужденецо, сега призови Посейдона всевластен.
Вие доплавахте тук сред разгара на пира му жертвен.
След като по обичая възлееш пред него с молитва,
чаша подай и на своя другар от напитката сладка
за възлиятелна жертва. И той на безсмъртни се моли,
вярвам. Нали боговете са нужни на всичките хора?
По-млад от тебе е той, на една връст сме двамата с него.
Ето защо аз поднасям на теб първо златната чаша.“
Рече така, та й връчи той чашата с вино уханно.
И на Атина допадна разумният мъж благонравен,
дето на нея най-първо поднесе той златната чаша.
Почна сърдечно да моли тя властника бог Посейдона:
„Чуй ни молбата сега, земедържецо бог Аполоне!
Тези дела, за които те молим, стори благосклонно!
Нестора пръв увенчай и чадата на Нестор със слава,
а след това да получат от тебе достойна отплата
за хекатомбата славна и другите хора от Пилос.
На Телемах и на мен дай дома да се върнем, щом свършим
туй, за което дойдохме със черния, бързия кораб.“
След като тъй се помоли, сама тя изпълни молбата.
На Телемаха веднага прекрасната чаша двууха
даде. Такава молба и синът Одисеев отправи.
Вече опекоха там и от шишове снеха месото,
всеки получи частта си и почна се пир велелепен.
Щом като своята жажда и глад утолиха напълно,
Нестор, геренският конник, така заговори дошлите:
„Странници, след като вие душа усладихте с храната,
вече не е непристойно за мен да ви питам кои сте.
Странници, вие кои сте? Отде прекосихте вълните?
Сделки ли тука ви водят, или по морето безбрежно
скитате вредом без цел като страшни пирати, които
зло да докарат на други, живота си тласкат към гибел?“
А Телемах разсъдливият тъй на това му отвърна
смело — събуди в гърдите му смелост богиня Атина
вест да потърси за своя отдавна отсъствуващ татко,
та да разцъфне за него сред хората слава велика:
„Несторе, сине Нелеев, о гордост велика ахейска,
искаш да знаеш отде сме. От мене сега ще научиш.
Идваме тук от Итака, простряна в полите на Неон.
Собствено дело ни води при вас, а не общо народно.
Странствувам аз, за да чуя какво се мълви за баща ми —
за Одисея божествен, кален в изпитните. Разказват,
заедно с теб в ратоборство той сринал троянската крепост,
Знаем за всичките други, които воюваха в Троя,