всеки къде, сполетян от жестоката гибел, е паднал.
Само на татко ми края покри с непрогледност Кронион.
Никой не може да каже къде точно той е загинал —
или че той е погубен от вражи мъже върху суша,
или че в хладна вълна Амфитритина той е погълнат.
Над коленете ти днес затова се навеждам, по воля
страшната гибел на татко пред мен да разкриеш, било че
ти си я виждал с очите, било че си чувал от странник
разказ. Родила го майка наистина само за мъки.
Но не смекчавай словата пред мен предпазливо от жалост,
вярно ми всичко кажи, на което си бил очевидец.
О, ако моят баща Одисей благородният нявга
твоя молба отзивчив е с дела и слова изпълнявал
там покрай Троя, страната на вашите мъки, ахейци,
моля те, в спомен за него кажи ми ти цялата правда.“
Нестор, геренският конник, с такива слова му отвърна:
„Скъпи, сега ми напомняш за тези неволи, които
ние, ахейците храбри, по тази земя претърпяхме
ту върху кораби бързи, кога по морето лазурно
бродехме плячка да хванем там, дето Ахил ни насочва,
ту край великия град на Приам властелина, когато
водехме бран, но загина цветът на ахейската храброст —
там лежи Аякс, безстрашният в битки, Ахил там почива,
там е Патрокъл — мъжът, на безсмъртните равен по мъдрост,
там е и моят скъп син Антилох благороден и храбър —
както бегач ненадминат, така и решителен воин.
Колко страдания още понесохме ние? Не може
всичко за тях да разкаже от земнородените никой!
Пет, дори шест последовни години да можеш да слушаш
колко нещастия ние, ахейците, там изживяхме,
няма пак всичко да чуеш, доде у дома се завърнеш.
Девет години крояхме усилено тяхната гибел
с хитрости разни. Едва след това ни помогна Кронион.
Никой не се осмели да се мери тогава открито
там с Одисея по разум. Далеч превъзхождаше всички
с хитрости разни баща ти, доколкото ти се наричаш
негова истинска рожба. С почуда те аз съзерцавам.
Ти му приличаш по речи, и кой би помислил, че може
юноша смайващо тъй да прилича по реч на баща си?
Там с Одисея божествен не бяхме несговорни ние
никога — нито в съвет на царе, ни в събрание войнско.
Винаги единодушни, в разумни съвети и мисли
двама предлагахме все за ахейците що бе от полза.
Най-после щом разрушихме великия град на Приама,
тръгнахме пак по морето, но пръсна ахейците богът —
в своите мисли скрои за аргейските войни Кронион
горко завръщане. Всички не бяха със светъл разсъдък
и справедливи, и жребий печален постигна мнозина,
че разгневиха на бога могъщ совооката щерка —
и тя разпали ненавист у двата Атрееви сина,
Тъй за събрание общо събраха те всички ахейци,
но безрасъдно, съвсем непривично — при залеза слънчев.
Обременени от вино дойдоха ахейските войни.
Двамата казаха в речи защо са събрали народа.
Пръв Менелай пожела да си спомнят ахейските войни,
че ще се връщат дома върху ширния гръб на морето.
На Агамемнон не беше това по сърце. Той поиска
там да остане народът, да жертвува там хекатомби,
само и само гнева на богинята да уталожи.
Той в слепота не разбра, че напразни са всичките жертви.
Но вековечните бързо променят ли своите мисли?
Тъй че един срещу друг, разменили обиди, стояха
двамата. Скочиха бързо ахейците бронеколенни
с яростна глъчка, в съвета и в спора на две разделени.
Тази нощ цяла прекарахме ние едни против други
злоба стаили. Кроеше ни вече бедата Кронион.
Плувнахме следното утро в морето свещено едните,
взехме и плячката с нас, и жените, препасани ниско.
Но половината войни останаха още на суша
при Агамемнон Атреев, пастира на много народи.
Ние, едната полвина, заплавахме върху вълните
бързо. Изглаждаше богът пътеки над морската бездна.
Стигнахме Тенедос, жертви принесохме на боговете
там, за дома си в копнеж, но забавяше пътя обратен
Зевс непреклонен и свада сред нас той разпали повторно.
Някои вече поеха обратно на кораби вити
заедно и с Одисей, находчивия мъдър владетел,
втори път да угодят на сина на Атрей Агамемнон.
Аз пък отплавах напред със съпътните мои веслари —
вече долавях, че някой небесен беди ни отсъжда.
Също и храбрият син на Тидея избяга с другари.
По-късно тръгнал след нас Менелай златовласият.
В Лесбос той ни настигна, когато обмисляхме бъдния преход —
пътя над Хиос ли, пълен със скални подмоли, да вземем
право към Псирия, Хиос от лява страна да оставим,
или под Хиос да минем, покрай ветровития Мимант?
Зевса помолихме там да ни прати поличба, и ето