той ни я даде с повеля морето посред да прережем
чак до Евбея, така да избегнем грозящата гибел.
Вятър попътен повя и засвири. По рибни пътеки
нашите кораби бързо поеха и стигнаха Герайст
нощем. Принесохме там въз олтара на бог Посейдона
гойните волски бедра, че пресякохме морската бездна.
Ден бе четвърти, когато със равните кораби спряха
хората на Тидеида конеукротителя в Аргос.
Аз се насочих направо към Пилос. Попътният вятър,
най-напред пратен от Зевса да духа, за миг не утихна.
Тъй се завърнах аз, синко, без никаква вест и не зная
кой от ахейците там се избави и кой е загинал.
Но ще ти кажа това, що научих, откак се завърнах
в своята мила родина, без нищо от тебе да скрия.
Чух, че прекрасният син на Ахила велик е предвождал
копиеборната рат мирмидонска щастливо до къщи
(също бил жив Филоктет, на Поянта прекрасната рожба).
Идоменей пък до Крит е довел оцелелите в битки
свои другари и никой от тях не потънал в морето.
А за Атрид без съмнение вий от чужбина сте чули
как се завърна и как му Егист устрои край печален
(но и самият накрая получи жестока отплата).
Как е полезно баща след смъртта си свой син да оставя!
Ето Орест отмъсти на коварния отцеубиец,
дето лиши от живота прочутия негов родител.
Но и на тебе прилича, мой скъпи, тъй снажен израсъл,
да се покажеш безстрашен, та внуците да те прославят.“
А Телемах разсъдливият тъй на Нелида отвърна:
„Несторе, сине Нелеев, о гордост велика ахейска,
истина, страшно му той отмъсти! Ще гърми по Ахея
славата негова вредом, да знаят и бъдните внуци.
О, боговете и мен да даруваха с толкова сила,
да отмъстя на женихите аз зарад тяхната наглост!
Вечно ме те оскърбяват и все гибелта ми замислят!
Само че нито за мен са отсъдили, нито за татко
тази съдба боговете, и все още трябва да страдам.“
Нестор, геренският конник, с такива слова му отвърна:
„Друже — наистина сам за това ми напомняш в речта си,
казват, че пяла тълпа от женихи на твоята майка
идват в дома ти незвани и вършат безсрамия много.
Но обади ми — ти сам ли понасяш това доброволно,
или те мрази народът, подбуждан от глас на безсмъртен?
Кой знае? Може би твоят баща някой ден ще се върне
да отмъсти за гнета им — с ахейците или самичък.
О, ако също и теб дъщерята на Зевса обича,
както полагаше грижа тя за Одисея прославен
в края троянски, където изпитахме бедствия много!
Никога аз не съм виждал тъй бог да обича открито
както Атина открито помагаше на Одисея.
О, да желаете с тази грижовност и теб да обича!
Щяха мнозина от тях да забравят за брак да мечтаят!“
А Телемах разсъдливият с тия му думи отвърна —
„Старче, не могат, аз мисля, подобни слова да се сбъднат
Дума голяма изрече. Учудваш ме. Никога няма
тъй да се случи, дори боговете това да желаят“
Тъй му отвърна тогаз совооката дева Атина —
„Литнаха странни слова, Телемахе, от твоите устни!
Иска ли, и отдалеч божеството спасява човека.
Сам предпочел бих по-скоро и бедствия много да срещна,
но у дома да се върна, деня си възвратен да видя —
не сред огнищния кът да загина завърнал се, както
бе Агамемнон убит от Егист и жена си коварна.
Смъртната орис еднакво не могат дори боговете
и от любимеца свой да отмахнат далече, когато
крайно печалният жребий на смъртната мойра го случи.“
А Телемах разсъдливият тъй на това й отвърна:
„Менторе, нека за туй не говорим при всичката мъка.
Никога няма баща ми под родната стряха да дойде.
Злата му орис и смърт са решили безсмъртните вече.
Още и друго желая сега да узная от Нестор —
другите той превъзхожда по своята правда и мъдрост,
казват, че бил повелител на три поколения хора.
И затова в него виждам аз образ на бог вековечен.
Сине Нелеев, кажи ми и нищо не скривай от мене!
Как на Атрей ширновластният син Агамемнон загина?
Де бе тогаз Менелай и каква хитрина изнамери
този злодеец Егист да погуби мъж много по-силен?
Или не беше си още в ахейския Аргос, сред чужди
скиташе още, че оня реши се на дръзко убийство?“
Нестор, геренският конник, с такива му думи отвърна:
„Чистата истина, синко, на теб откровено ще кажа.
Всичко наистина стана тъй, както и сам предполагаш.
Жив ако беше заварил Егиста в палата на брат си,
щом Менелай, златокъдрият цар, се завърна от Троя,
нямаше гробната пръст след смъртта да покрива Егиста,
щяха да ръфат трупа му далеч от града из полето
хищните птици и псета, не щеше да бъде оплакан
той от жените ахейски — че страшно злодейство извърши.