Ние додето търпяхме безкрайни неволи край Троя,
той си седеше спокойно сред конекърмилния Аргос
и прелъстяваше с речи съпругата на Агамемнон,
Истина, знатна по род Клитеместра отблъсваше първо
срамното дело — таеше в сърцето си тя благородство.
А и край нея седеше певец, на когото Атридът,
тръгнал за Троя, заръча да бди над съпругата зорко.
Но откогато съдбата изплете у нея поквара,
прати веднага Егист песнопевеца в остров безлюден,
там за храна и за плячка на хищните птици да стане.
Тъй възжелан възжелана от него в дома си отведе.
Много бедра след това изгори на свещени олтари,
много оброци провеси — платна и съсъди от злато,
след като дело велико нечакано той е завършил.
Ние пътувахме двама тогава обратно от Троя —
аз и синът на Атрея, обвързани с истинска дружба.
Но край атинския бряг, пред свещения нос на Сунион,
Феб Аполон ненадейно кормчията на Менелая
с тихите свои стрели връхлетя и прониза, когато
тъкмо греблото кормилно на бързия кораб държеше —
Фронтис, синът на Онетор, от всичките земнородени
бе отличен е вещина да кормува сред вихрени бури.
Тъй Менелай се побави, макар и да бързаше много,
да погребе с тържества погребални и с почит другаря.
После, кога устреми по море винобагро отново
своите кораби вити и стръмния склон на Малея
бързо достигна, замисли за него премеждие страшно
Зевс гърмовержец — обля го с дъха на ревящите бури
и планини от вълни затъркаля високо в морето.
Чълните с гняв раздели той, едните към Крит запокити,
дето кидонският род обитава брега на Ярдана.
Там се провесва скала върху бранове — гладка и стръмна
близо до края на Гортин, далеч по морето лазурно.
Бесни вълни въз подмола запраща към Фестос наляво
Нот. Но нищожният камък разбива вълната огромна.
Там връхлетяха едните и с мъка от смърт се спасиха
хората. Техните чълни морето в подмола удари.
Другите кораби пет тъмноклюни, от буря подети,
вихър и мощна вълна до брега на Египет отвяха.
Там насъбра Менелай скъпоценности много и злато,
след като странствува дълго сред чуждоезични народи.
В същото време извърши Егист беззакония в Аргос.
Той умъртви на Атрея сина и потъпка народа.
Седем години владя многозлатата древна Микена,
в осмата вече се върна за негово зло от Атина —
богоподобен — Орест и премахна Егиста коварен —
подлия отцеубиец, погубил баща му прославен.
Даде тогава на всички аргейци надгробна гощавка
и за Егиста безсилен, и за ненавистната майка.
В същия ден гръмогласният в бран Менелай се завърна
с неизброими богатства, побрани във кораби вити.
Ти затова не броди, мой обични, далеч от родина,
цялото свое наследство в палата оставяш на тези
дръзки мъже, но внимавай, имота ти те ще разсипят
и ще завърши безплодно това пътешествие твое.
Аз те съветвам сега при Атрид Менелай да отидеш.
Той се завърна недавна дома из далечна чужбина
от племена, от които не чака завръщане никой
смъртен, когото веднъж са понесли противните вихри
там към морето обширно, отдето на съща година
птици дори не долитат — така е огромно и страшно.
Хайде, потегляй със своите другари сега по морето,
ако ли искаш — по суша. Ще имаш коне с колесница,
и синовете ми в пътя придружници твои ще бъдат
чак до свещената Спарта до русия цар Менелая.
Смело го сам помоли да ти истинни вести обади.
Няма да чуеш от него лъжи — той е много разумен.“
Рече така. А денят си отиде и мракът се спусна.
Тъй на това отговори на Зевс совооката щерка:
„Старче, наистина ти изговори слова справедливи.
Хайде пък вие режете езици и смесвайте вино
на Посейдон и на всички безсмъртни за дар да възлеем.
Вече настъпва часът да помислим за сън и почивка.
Ето потъва денят в здрачината. Не ще е прилично
дълго на пира божествен да бъдем. Да тръгнем е време.“
Рече така дъщерята на Зевса и чуха речта й.
Редом слугите поляха на всички ръце да измият.
Млади момци им наляха догоре стаканите с вино
и го разнесоха с чаши надясно според обичая.
И изгориха езици, възляха възправени вино.
Щом пък възляха и пиха, душата им колкото иска,
дадоха вид Телемах боголик и Атина, че искат
двамата да се завърнат на вития, черния кораб.
Нестор тогава ги върна със следните укорни думи:
„Няма ни Зевс да допусне, ни кой да е от боговете
вие сега от дома да се върнете в бързия кораб.
Сякаш съм аз сиромах, и на мен не достигат одежди,
сякаш в палата си нямам покривки и нямам постели,
меки за сладка почивка на мен и на моите гости?