Арет изнесе отвътре в котел, украсен пъстроцветно,
бистра вода, а в левица държеше ечмика за жертва
в кошничка. С остра секира в ръка Тразимед ратоборен
сам до юницата спря нагласен да замахне над нея.
Жертвена чаша подложи Персей. Престарелият Нестор
сипа вода и ечмик и помоли сърдечно Атина,
в огъня лумнал той хвърли от жертвата космено снопче.
После поръсиха всички зърната свещени с молитва.
Бързо пристъпи на Нестор безстрашният син Тразимед и
с удар единствен отряза на жертвата вратните жили.
Свлече се наземи в слабост юницата. Викнаха вкупом
и дъщери, и невести ведно с Евридика, жената
достопочтена на Нестор и първа Клименова щерка.
Вдигнаха жертвата после мъже от земята просторна.
Сряза гръкляна й с нож Пизистрат, господар над мъжете.
Черна изтече кръвта и от костите литна духът й.
Те я насякоха бързо, изрязаха бутове цели,
с два пласта лой ги покриха тогава според обичая
и на месата отгоре поставиха кървави мръвки.
Сложи ги Нестор на клада и с вино искрящо ги ръсна,
а покрай него младежи държаха в ръце петозъбци.
Щом изгориха бедрата, те вкусиха дроба, сърцето,
другото вече на пръти нанизаха те надребнено
и завъртяха с ръце върху кладата острите пръти.
Там Телемаха в басейна изми Поликаста прекрасна,
най-млада щерка на Нестор, прочутия син на Нелея.
Щом го момата изкъпа и с дъхаво масло разтърка,
тя му загърна снагата с хитон и прекрасна хламида.
Беше на бог той подобен, когато напусна басейна.
Тъй приближи и приседна до Нестор, пастира народен.
Щом се опече и беше от прътите снето месото,
седнаха да се гощават. Изтичаха сръчни младежи
и заподнасяха вино на всички в съсъди от злато
След като своята жажда и глад утолиха напълно
Нестор, геройският конник, с такива слова заговори:
„Скоро впрегнете, чада, в колесница коне гъстогриви
за Телемах, та да може по пътя желан да се впусне.“
Рече така и усърдно изпълниха тази повеля.
Впрегнаха те незабавно в ярема коне бързоноги.
А в колесницата сложи ключарката хляба и вино,
още добавък, какъвто царе зевсородни обичат.
И Телемах се качи на колата, прекрасно строена.
Храбрият Несторов син Пизистрат, на мъже предводител,
редом до него застана и хвана юздите блестящи,
шибна с камшика конете и те полетяха послушно
към равнината, зад тях възвисеният Пилос изчезна.
Цял ден тресяха конете ярема си по гърбовете.
Слънцето скоро се скри, над стъгдите припаднаха сенки,
и те дойдоха във Фера, направо в дома на Диокъл —
чадото на Ортилоха, на който Алфей бе родител.
Там пренощуваха те и прие ги Диокъл сърдечно.
Щом се пробуди Зора розопръста, родена от зрака,
на колесницата пъстра възлязоха ловко момците,
минаха бързо през двора и през колонадата звънка,
шибнаха с бича конете, и те полетяха послушно.
Стигнаха скоро полята, с пшеница обрасли, където
свършиха пътя. Припряно препускали бяха конете.
Слънцето скоро се скри, над стъгдите припаднаха сенки.