медни стрели да напойва. Отказа отровата Илос —
че се боеше в душата си от боговете всезрящи.
Моят баща му я даде от искрена обич и дружба.
Ех, да се беше такъв Одисеи пред женихите мярнал,
щеше да стори живота им кратък и брака им горък!
Но боговете блажени дълбоко в сърцата спотайват —
той за страхотната мъст дали в своята къща ще дойде,
или пък не. А на тебе предлагам сега да помислиш
как от палата далеч да прогониш тълпата женихи.
Слушай какво ще ти кажа и смело пристъпяй към дело:
утре повикай в зори на съвет вси герои ахейски,
всичко яви им и нека свидетели са боговете.
Искай да се разотидат женихите по домовете
и ако твоята майка желае повторна женитба,
нека си иде обратно в дома на баща си всевластен.
Там да приготвят тогава женихите нейната сватба
с много женитбени дари, прилични за щерка обична.
Тебе съветвам пък мъдро, дано да ми чуеш съвета:
двайсет гребци нагласи върху най-издръжливия кораб,
бързай тогава да дириш баща си, отдавна изчезнал.
Все ще дочуеш за него от смъртен или от мълвата —
тя е вестител на Зевса и шепне словата му вредом.
Първом ти в Пилос иди да разпиташ великия Нестор,
в Спарта оттам потърси златокъдрия цар Менелая,
който се върна последен от вси меднобронни ахейци.
Чуеш ли там, че е жив твоят татко, че той се завръща,
мъката твърдо понасяй година, но пак го дочакай.
Чуеш ли там, че е мъртъв, че живите той е напуснал,
бързо върни се обратно в обичната своя родина,
гробна могила му тук насипи с дарове погребални,
както е редно, тогава склони Пенелопа за брака.
След като всичко изпълниш и всичко щастливо завършиш,
виж, помисли, до ума и сърцето си ти се допитай
как до един да изтребиш женихите в твоите чертози —
с хитра измама или пък открито със сила. На тебе,
възраст момчешка надрасъл, детински игри не приличат.
Знаеш, че в целия свят се прослави Орест богоравен,
щом отмъсти на Егиста, коварния отцеубиец,
дето лиши от живота прочутия негов родител.
Но и на тебе прилича, мой друже, тъй снажен израсъл,
да се покажеш безстрашен, та внуците да те прославят.
Време за мене настана при бързия кораб да ида.
Моите спътници чакат и може би вече роптаят.
Имай за другото грижа ти сам и помни що ти рекох.“
А разсъдливият син Одисеев така й отвърна:
„Виждам, говориш пред мене, приятелю, с обич сърдечна
както баща пред сина си, и няма това да забравя.
Само за малко почакай, макар и да бързаш за пътя.
Първом се тук изкъпи, наслади си със свежест сърцето,
весел към кораба после ще тръгнеш, когато ти
връча скъп и прекрасен подарък за спомен от нашата дружба,
както приятеля-гост домакинът приятел дарява.“
А совооката дева Атина така му отвърна:
„Не, не задържай ме вече, аз искам веднага да тръгна.
Скъпите дари, които в сърцето си ти ми отреждаш,
щом се завърна, тогава ще взема, дома да ги нося
спомен от тебе, а равни и аз ще ти връча тогава.“
Тъй му богиня Атина издума и бързо изчезна —
вън излетя като птица незрима, на него пък вдъхна
сила и смелост в гърдите и той за баща си обичен
още по-ясно си спомни. А щом се размисли дълбоко,
смаян досети се той, че е с някой небесен беседвал.
И към женихите тръгна тогава мъжът богоравен.
Песен редеше пред тях песнопоецът славен.
Безмълвно слушаха седнали всички за пътя обратен от Троя,
който Атина Палада отсъди за гръцките войни.
В горните свои покои дочу вдъхновената песен
и Пенелопа дори, на Икарий разумната щерка.
Спусна се тя неудържно надолу по стръмната стълба,
но не сама — подир нея вървяха две нейни робини.
Щом пред женихите долу жената божествена слезе,
спря се безмълвна пред прага на залата, зидана яко,
двете ланити закрила със светлото було, а редом
вдясно до нея застана робиня, а друга отляво.
Рече през сълзи така на певеца прочут Пенелопа:
„Фемие, толкова други пленителни песни ти знаеш
за богове и герои, които певците възславят —
я ми запей ти от тях пред събраните тука и мълком
нека те виното пият. Но повече ти не мъчи ме
с тази мелодия тъжна, че тя ми разкъсва сърцето.
Мене съдбата ориса да страдам така непосилно:
в спомени вечно копнея за скъпия лик на съпруга,
който се слави далеч по Елада и още по Аргос.“
А Телемах разсъдливият тъй й отвърна веднага:
„Майко, защо на певеца любим запрещаваш да пее
туй, що в сърцето му блика? Не са ни виновни певците,
Зевс е едничък виновен, че той вдъхновение праща
на възвишените хора по собствена воля. На Фемий
ти не сърди се, че пее за злата съдба на данайци.