Всички седяха смълчани, не се осмеляваше никой
с укорни думи да срещне речта на сина Одисеев.
Само един Антиной му отвърна със тежките думи:
„Хей, Телемахе, надут самохвалко, защо ни говориш
толкова дързостни думи, позор върху нас да стовариш!
Никак не са ти виновни ахейските знатни женихи.
Своята собствена майка вини, че изплита коварства.
Трета година минава, и скоро настъпва четвърта,
тя откак мами безкрайно ума на ахейците знатни.
Дава на всички надежда, на всеки отделно се врича,
праща му вести приятни, но друго в сърцето замисля.
Още и тази измама наскоро скрои вероломно:
стан разположи грамаден в палата и почна на него
тънко и дълго платно да тъче, а на всички ни рече:
«Юноши, мои женихи (нали Одисей е загинал!),
малко потрайте за тази женитба, додето платното
аз изтъка, да не иде нахалост събраната прежда.
То за героя Лаерт ще е плащ погребален, когато
крайно печалният жребий на смъртната дрямка го случи,
укор открито към мен да не хвърлят ахейките после,
че без покров е погребан мъж толкова много имотен.»
Рече така и сърцата ни храбри повярваха леко.
Истина, денем тъчеше жената на стана огромен,
но разтъкавала нощем платното под факел запален.
Мами ахейците тъй с хитрината три кръгли години.
Щом посред свита от хори настъпи четвърта година,
тайната нам повери посветена във всичко робиня.
Ние я сварихме после да нищи платното блестящо.
Трябваше тъй да завърши, макар неохотно, труда си.
Този ответ на женихите чуй, Телемахе, да знаеш
всичко в сърцето самичък, да знаят и всички ахейци.
Своята майка върни и склони я да вземе жениха,
който баща й избира и който на нея се нрави.
Но разиграва ли тя занапред синовете ахейски,
от даровете надменна, които Атина й даде —
опитност чудни творби да създава, и ум превъзходен —
хитрости тя да владее, които не знаем да имат
нито в дълбоката древност ахейките къдравокоси —
както Алкмена, Тиро, тъй и с челния накит Микена, —
не, ни една между тях с Пенелопа не може по разум
да се равни, — но сега хитрината не ще й помогне.
Толкова те ще пируват от твоите стада и имане,
колкото тя не отстъпва от мисли, които в гръдта й
днес боговете втълпяват. За себе си слава велика,
вярно, ще стигне, но ти ще загубиш имота огромен.
Няма оттук да се мръднем, доде Пенелопа не вземе
мъж по сърце за съпруг между нас, синовете ахейски.“
А Телемах разсъдливият тъй на това му отвърна:
„О Антиное, не мога с принуда от къщи да гоня
тази, коя ме роди и откърми! В чужбина е татко —
жив ли е той или мъртъв, не зная. Възмездие скъпо
аз ще платя на Икарий, щом своята майка пропъдя.
Аз ще разсърдя баща й, на демон мъстта ще пробудя.
Щом Пенелопа напусне дома, ериниите страшни
тя ще повика. Ще стана за срама на всичките хора.
Не! От устата ми няма подобни слова да излязат!
Но ако вашата съвест почувствува тази неправда,
вън от палата веднага! Търсете си пиршества други!
Ваши богатства пилейте, сами се канете взаимно!
И ако по е приятно за вас, ако по е угодно
само неволник един да съсипвате тъй самоволно,
хайде, рушете! Но зов до всевечните аз ще отправя,
та начаса да ви Зевс отмъсти за делата позорни.
Знайте, че всички тогаз ще загинете в къщи мърцина.“
Рече така Телемах, а гръмовникът Зевс изпроводи
двойка орли ненадейно от връх планината висока.
Те отначало летяха по тихия лъх на зефира
в близост орел до орел разпрострели крила нашироко.
Но на площада шумлив над средата кога прилетяха,
плеснаха бясно с крила и започнаха там да се вият
в хорските темета взрени, в прокоба за скорошна гибел.
С нокти се вдраха след туй по страни и по шии
и отлетяха орлите надясно над градските къщи.
Слисани всички следяха над себе си птичия полет
с мисъл тревожна в сърцата — каква ли съдба ги очаква?
Дигна се в същия миг Алитерсес, героят, достоен
Масторов син, сред връстници прочут по това, че единствен
птичия полет гадае, поличбени думи изрича.
С помисли чисти изпълнен, той рече така пред народа:
„Чуйте, мъже итакийци, словата, които ви казвам,
но към женихите първом с известие аз се обръщам:
бедствия страшни надвисват над тях. Одисей от семейство
няма за дълго далеч да остане, дори се спотайва
някъде вече наблизо, подготвя той смърт и убийства.
Гибел заплашва и други мнозина, които живеем
в острова, видим от много далеч. Затова да помислим
как да отвърнем навреме женихите. А и сами те
нека се сдържат. Без друго това е за тяхна изгода.