Не некадърен слепец ви предсказва, а с опит гадател.
Ето напълно се сбъдва каквото предрекох за него,
след като с кораби вити поеха аргейци към Троя,
още и сам Одисей многомъдър с аргейците тръгна.
Зле ще пострада и всички другари загубил — аз казах,
той непознат у дома подир двайсет скитални години
в острова пак ще се върне. И всичко се сбъдва напълно.“
А Евримах, на Полиба синът, на това му отвърна:
„Махай се, старче, оттук и върви да предсказваш съдбата
на синовете си в къщи, злощастие тях да не среща!
Мога така да вещая от тебе аз по-достоверно.
Малко ли птици летят под лъчите на ясното слънце?
Всички нима предвещават съдбата? Далеч Одисей е
вече в чужбина загинал. Да беше и ти като него
също загинал! Не щеше сега да изричаш прокоби!
Тъй Телемаха, без друго разсърден, не би подстрекавал
(ти се надяваш, че той с дарове ще обсипе дома ти?).
Само че чуй що ти казвам, и то ще се сбъдне напълно.
С опита стар и богат ако ти съумееш младежа
към непокорство и гняв да придумаш с глупешки брътвежи,
първо на себе си той ще докара беда по-голяма.
Сам против всички женихи какво ли ще може да стори?
Тебе пък, старче, след туй ще накажем с безмилостна глоба,
тя ще ти тегне безкрайно, ще страдаш жестоко от нея.
А Телемаха пред всички, които са тук, аз съветвам:
майка си той да застави при своя баща да се върне.
Там да приготвят тогава женихите нейната сватба
с много женитбени дари, прилични за щерка обична.
Вярвам, че няма по-рано да спрат синовете ахейски
своето сватовство тежко. Тук никой не ще ни уплаши,
нито дори Телемах, макар че е словоохотлив,
нито предсказаните речи, които ти, старче, току-що
нам издърдори напусто! С тях по-ненавиждан ни ставаш.
Целия негов имот ще съсипем. Възмездие няма
той да получи, додето ахейците тя разтакава
с тази женитба през време, когато в копнеж всекидневен
чакаме нейния избор в надвара и дните си губим —
други невести не търсим, тъй както за нас подобава.“
А разсъдливият син Одисеев така му отвърна:
„О Евримахе и вие, останали знатни женихи!
Повече няма това да ви моля, това да говоря —
знаят го вече добре боговете и всички ахейци.
Бърз кораб само ми дайте и двайсет веслари, които
да са готови да тръгнат след мене натам и обратно.
Искам да ида във Спарта, оттам в песъчливия Пилос,
дето ще бързам да диря баща си отдавна изчезнал,
все ще дочуя за него от смъртен или от мълвата —
тя е вестител на Зевса и шепне словата му вредом.
Чуя ли аз, че е читав баща ми, че той се завръща,
мъката твърдо ще нося година, но пак ще го чакам.
Чуя ли аз, че е мъртъв, че живите той е напуснал,
бързо ще дойда обратно в обичната своя родина,
гробна могила за него ще вдигна и жертви надгробни
ще принеса, и тогаз ще склоня Пенелопа за брака.“
Рече така и си седна. Тогаз сред ахейците стана
на Одисей безупречен другарят и спътникът Ментор.
Нему героят, преди да отплава, остави дома си —
на престарелия татко покорен да пази имота.
С помисли чисти изпълнен той рече така пред народа:
„Чуйте, мъже итакийци, словата, които ви казвам:
благ, приветлив, милосърд отсега занапред да не бъде
ни един цар жезлоносец и сдържаност той да не знае,
нека с кораво сърце да беснее към всички подвластни!
Че Одисея божествен не спомня си днес вече никой
мъж от народа, над който царуваше с бащина обич!
Аз не желая сега да упреквам женихите дръзки,
дето с коварни сърца се отдават на страшни злодейства —
те си залагат главите, когато ограбват имота
на Одисей, и не вярват, че той ще се върне обратно.
Но на събраните вас итакийци се сърдя, че всички
тук равнодушно седите, не смеете с укор да спрете
малкия сбор от женихи, макар че сте по-многобройни!“
Еванорид, на Лейокрит синът, му така отговори:
„Менторе дързък, загубил ума си напълно! Как смееш
нас да упрекваш и нас да възпираш? Май трудно ще бъде
и за мнозина мъже край трапезата с нас да се бият.
Знай, ако сам Одисей, на Итака владетелят, дойде
и пожелае в сърцето от своя си дом да изгони
нас, благородни женихи, при таз веселба из палата,
няма да бъде за радост туй връщане и за жена му,
дето го чака с тъга. Ще го стигне ужасна погибел,
почне ли битка с мнозина. Не беше речта ти разумна.
Вие пък, хора, вървете по своята работа всеки.
Нека за път Телемаха гласят Алитерсес и Ментор.
Бяха открай време те на баща му приятели близки.
Но ми се струва, че той ще остане за дълго в Итака
вест да очаква и няма оттук да успее да мръдне.“