Рече женихът така и разпусна веднага народа.
Те се разпръснаха бързо, към своето жилище всеки.
Само женихите пак се събраха в дома Одисеев.
А Телемах се запъти далеч по брега на морето.
В сивата пяна накваси ръце и замоли Атина:
„Тебе зова, божество, що споходи палата ми вчера
и пожела да отплавам далеч по морето лазурно,
вест от мълвата да чуя кога се завръща баща ми.
Твоята помощ желая — ахейците пътя ми спъват,
най-вече тези надменни и дръзки безкрайно женихи.“
Рече така умоляващ. Яви се при него Атина,
образа взела на Ментор, досъщ и по вид, и по говор.
Тя се обърна към него и рече крилатите думи:
„Не, Телемахе, страхлив и безумен не можеш да бъдеш,
вдъхната щом е у тебе на татко ти страшната сила —
всичко сполучваше той да завършва със слово и дело.
Пътят ти няма да бъде така провален и напразен.
Но ако ти не си рожба на него и на Пенелопа,
аз се страхувам, че няма да свършиш каквото замисляш.
Рядко се случва чада на бащата досъщ да приличат —
по-лоши има мнозина, а по-добри — само малцина.
Но ако ти, Телемахе, не бъдеш страхлив и безумен,
жив ако бъде у тебе разсъдъкът на Одисея,
има надежда с успех да изпълниш поетото дело.
А за женихите дръзки, за техните думи и козни
грижа си нямай — не знаят глупците разсъдък и правда,
своята смърт в слепота не предвиждат и черната гибел,
дето настъпва към тях — да ги глътне внезапно в един ден.
Скоро в открито море ще излезеш, тъй както замисляш.
Аз като предан приятел на твоя баща ще намеря
съд бързоходен за тебе и сам ще те следвам по пътя.
Но завърни се сега у дома при женихите. Нека
вече ти готвят храната и съдове с нея да пълнят —
в амфори виното, хляба ечмичен — храна за мъжете —
в мяхове плътни да сложат. А сам аз гребци доброволци
ще събера дотогаз из народа, а кораби има
много в Итака, с вълни обградена — и нови, и стари.
Измежду тях най-отличния съд ще огледам за тебе.
Бързо ще го нагласим, по морето обширно ще тръгнем.“
Рече така дъщерята на Зевса Атина. За дълго
там Телемах не остана, послуша гласа й божествен.
Тръгна назад за дома той угрижен в сърцето си младо.
Вътре в палата намери събрани женихите нагли.
Козешки кожи деряха и пърлеха в двора шопари.
А Антиной между тях се завтече с превзета насмешка,
хвана му здраво ръката и рече крилатите думи:
„Ех, Телемахе, необуздано смел, успокой се
и на ума си не слагай дела и слова вредоносни.
Както преди, настани се до нас да ядеш и да пиеш.
Всичко това ще намерят за тебе ахейците после —
кораб извит и отлични веслари, каквито желаеш,
с тях да отплаваш до Пилос за своя баща благороден.“
А Телемах разсъдливият с тия му думи отвърна:
„Не, Антиное, не ми е приятно сред вас горделивци
в пир да участвувам мълком, спокойно наслада да търся!
Или, женихи, не стига, че толкова дълго пиляхте
нашето скъпо богатство, додето бях още невръстен?
След като вече пораснах и слушам съветници мъдри,
много неща аз разбрах, удвои се у мен смелостта ми
и ще опитам да пратя над вас неизбежните кери,
в Пилос ли пясъчен ида, остана ли в острова тука.
Тръгвам, и пътят, за който говоря, не ще е напразен.
Аз като пътник ще тръгна, че нямам веслари и кораб.
Сметнахте, знае се то, че за вас е това по-изгодно.“
Рече така и издърпа без мъка ръка от ръката
на Антиной. Между туй продължиха женихите пира.
Над Телемах се присмиваха те и го хулеха с думи.
Дръзко подхвърляше някой от тези надменни младежи:
„Я гледай! Не на шега Телемах гибелта ни замисля —
или от пясъчен Пилос ще вика мъстители в помощ,
или дори и от Спарта. Сега е той ревностен страшно.
Или се кани да иде в Ефира, земя плодоносна,
там да намери отрова, която убива живота,
в кратери там да я сипе и нас наведнъж да погуби.“
Други от тези надменни младежи отвръщаше бързо:
„Кой знае! След като той на извития кораб отплава,
може би както баща си далече от близки ще падне.
Немалко грижи тогава и нам ще докара. Ще трябва
да поделим помежду си имота му, но без палата,
той ще е на Пенелопа и нейния бъдещ избраник.“
Рече така. Телемах пък в просторната бащина изба
сводеста слезе. Лежаха там златни и медни богатства,
скринове, пълни с одежди, съсъди с масла ароматни.
Делви от глина стояха със старо услаждащо вино
редом надлъж до стената, побрали в издути търбуси
сока божествен несмесен, за оня ден пазен, през който
в своя си дом Одисей ще се върне след много неволи.
Порта двукрила и яко кована затваряше входа.
Там разпореждаше нощем и денем ключарката, дето