Сигналът утихваше, шумът се засилваше. Звуците се изкривяваха; някои изобщо не се чуваха вече, после последователността се възстанови. Около „Циен“ се образуваше плазмена обвивка и скоро щеше да отреже всички комуникации до мига, в който корабът се появеше отново. Ако изобщо това станеше.
— Посмотри! — извика Макс. — Ето го!
Отначало Флойд не можеше да види нищо. После точно зад крайчеца на осветения диск той забеляза мъничка звезда — тя светеше там, където нямаше никаква вероятност да има звезда, на фона на затъмненото лице на Юпитер.
Той се появи като призрак, неподвижен, макар че трябваше да се движи със сто километра в секунда. Бавно се уголеми и блесна; вече не беше обект без определени размери, започваше да придобива продълговата форма. Комета, сътворена от човешки ръце, прободе нощното небе на Юпитер, като поръси с жар хиляди километри зад себе си.
Един последен изкривен и необичаен звук избибитка от радиофара, последван от безсмислените шумове, породени от радиацията около Юпитер, един от многобройните космически гласове, които нямаха нищо общо с Човека или неговите творения.
Никакъв звук не долиташе от „Циен“, но той все още се виждаше. Те наблюдаваха как дребната блестяща точка чувствително се отдалечи от осветената страна на планетата и скоро щеше да изчезне в затъмненатай част. А дотогава, ако всичко вървеше по плана, Юпитер щеше вече да е уловил кораба и да е унищожил нежеланата скорост. Когато се появеше иззад гигантския свят, той щеше вече да се е превърнал в още един юпитеров спътник.
Блестящата точка избледня. „Циен“ бе обиколил осветената част на планетата и вече се насочваше към затъмнената й страна. Нищо нямаше да се вижда, нищо нямаше да се чува, докато не се появеше от сянката навън — ако всичко вървеше добре, това щеше да стане точно след час. Един много дълъг час за китайците.
За шеф-изследователя Василий Орлов и инженера по свръзките Саша Ковальов часът измина изключително бързо. Много имаше да научат, наблюдавайки тази малка звезда; периодите на поява и изчезване и най-после доплеровият ефект на радиофара даваха истинска информация за новата орбита на „Циен“. Компютрите на „Леонов“ вече преработваха цифрите и даваха очакваното време, когато корабът щеше отново да се появи — данни, основаващи се на различни теории за темповете на забавянето на скоростта в атмосферата на Юпитер.
Василий изключи екрана, завъртя се заедно със стола си, разхлаби колана за обезопасяване и се обърна към търпеливо очакващата публика:
— Поява отново най-малко след четирийсет и две минути. Нека зрителите се поразходят, а ние да се съсредоточим върху работата си. Ще се видим отново след трийсет и пет минути. Хайде! Ну уходи!
Излишните присъстващи с нежелание напуснаха командната зала — ала за неудоволствие на Василий всички се върнаха отново след малко повече от половин час. Не беше спрял да ги гълчи заради това, че не вярват в изчисленията му, когато познатото „бип… бип… бип…“ от радиофара на „Циен“ отново се разнесе от високоговорителите.
Василий бе изумен и покрусен, но и той скоро се включи в общото ръкопляскане и възгласите; Флойд не забеляза кой пръв изръкопляска. Макар и да си съперничеха, всички бяха астронавти толкова далече от дома, колкото някога някой е бил — „Посланици на човечеството“ според красивите думи, вписани в Първия договор за космоса на ООН. Дори да не желаеха китайците да успеят, те в никакъв случай не искаха колегите им да пострадат.
В тяхната радост е намесен и елемент на личен интерес, мислеше си Флойд. Сега колелото на късмета се въртеше в полза на „Леонов“; „Циен“ бе демонстрирал, че аероспирачните маневри са наистина възможни. Данните за Юпитер бяха правилни; атмосферата на планетата не съдържаше неочаквани и може би фатални изненади.
— Чудесно! — обади се Таня. — Мисля, че трябва да им изпратим поздравителна телеграма. Но дори и да го направим, няма да ни го признаят.
Някои от колегите все още се подиграваха на Василий, който искрено объркан се пулеше срещу компютъра си.
— Нищо не разбирам! — възкликна той. — Все още трябва да са зад Юпитер! Саша, дай ми данните за скоростта по техния радиофар!
Последва още един безмълвен диалог с компютъра; след това Василий тихо подсвирна с уста.