Когато Флойд се вторачи през бинокъла си, стори му се, че ако протегне ръка, ще докосне тази гладка ебонитова повърхност — както бе направил на Луната преди години. Тогава усети повърхността през ръкавицата на скафандъра си. Едва когато затвориха монолита Тихо в капсула под налягане, той започна да работи без ръкавица.
Нямаше разлика; не почувства, че наистина се докосва до „Т.М.А.-1“. Връхчетата на пръстите му бързо прелетяха над невидима бариера и колкото повече сила употребяваше, толкова по-осезателно бе отблъскването. Запита се дали щеше да се получи същото и с „Големия брат“.
И все пак, преди да се приближат достатъчно, трябваше да направят всички възможни проверки и да докладват резултатите на Земята. Бяха в положението на специалисти по експлозиви, извършващи опити с нов вид бомба, която може да бъде детонирана при най-слабото движение. Единственото, което можеха да кажат, бе, че дори най-деликатната радарна сонда би могла да предизвика невъобразима катастрофа.
През първите двайсет и четири часа те не правеха нищо, само извършваха наблюдения с пасивни инструменти телескопи, камери и сензори във всяка част на дължината на вълната. Василий Орлов също се възползва от това и сне размерите на правоъгълника с възможно най-голяма точност и потвърди известното съотношение 1:4:9 до десетия десетичен ред. „Големия брат“ имаше съвършено същата форма като „Т.М.А.-1“, но тъй като бе над два километра дълъг, той бе 718 пъти по-голям от малкия си близнак.
Имаше още една математическа мистерия. Хората с години спореха върху това дали съотношението 1:4:9 представлява квадратите на първите три числа. Не можеше да бъде просто съвпадение; ето още едни цифри, с които можеш да правиш чудеса.
Там долу на Земята статистици и физико-математици скоро се заиграха с компютрите си, като се опитваха да отнесат съотношението към фундаменталните константи на природата скоростта на светлината, съотношението между масите на протоните и електроните… Към тях бързо се присъединиха нумеролози, астролози и мистици, които притуриха към това височината на Голямата пирамида, диаметъра на Стоунхендж, географската ширина на Великденските острови и сума други фактори, от които бяха в състояние да извлекат най-удивителни умозаключения за бъдещето. Не се възпряха ни най-малко, дори когато известен вашингтонски сатирик потвърди, че неговите собствени изчисления доказвали, че светът свършил на 31 декември 1999 година, но че всички били твърде пияни, за да го забележат.
И „Големия брат“ не забеляза двата кораба, които се приближаваха към него, дори когато внимателно насочиха лъчите на радарите си и го бомбардираха с радиоимпулси с надеждата, че ще окуражат всеки интелигентен слушател да отговори по същия начин.
След два неуспешни дни, получили одобрението на Земната контрола, корабите преполовиха дистанцията. От петдесет километра огромният отвор изглеждаше около четири пъти по-широк от Луната, гледана от Земята — впечатляващ, ала не толкова голям, че да не може да се превъзмогне психологически. Все още не можеше да се мери с Юпитер, който бе десет пъти по-голям; а настроението на участниците в експедицията премина от почтителна напрегнатост в известно нетърпение.
Уолтър Кърноу говореше почти за всички:
— „Големия брат“ може да иска да чака няколко милиона години, но ние бихме желали да изчезваме колкото е възможно по-бързо оттук.