— Добро утро, Хал.
Миг по-късно на Флойд му се стори, че са се изтъркулили сума години. Отговорът не произлизаше от проста електронна играчка, Хал се бе завърнал.
— Добро утро, доктор Чандра.
— В състояние ли си да изпълняваш отново задълженията си?
— Разбира се. Работоспособен съм, а всичките ми вериги функционират идеално.
— Имаш ли нещо против да ти задам няколко въпроса?
— Съвсем не.
— Спомняш ли си как се повреди контролният антенов възел АЕ-35?
— Със сигурност не.
Въпреки запрещението на Чандра слушателите издадоха тихо възклицание. Прилича на преминаване на пръсти през минно поле, помисли си Флойд и докосна успокояващия го апарат за прекъсване в джоба си. Ако тази посока на разпит възбудеше друга психоза, той щеше да убие Хал само за секунда. (Знаеше го, тъй като бе репетирал процедурата няколко пъти.) Ала една секунда бе цяла вечност за компютъра; трябваше да се възползват от възможността.
— Не си спомняш нито Дейв Боумън, нито Франк Пуул да са излизали, за да подменят АЕ-35 ?
— Не. Не може да са излизали, иначе щях да си спомня. Къде са Франк и Дейв? Кои са тези хора? Познавам само теб, макар че изчислявам на шейсет и пет процента, че човекът зад теб е доктор Хейуд Флойд.
Като си спомни строгото разпореждане на Чандра, Флойд се въздържа и не поздрави Хал. След десет години шейсет и пет процента бе доста добро постижение. Много хора не биха се справили толкова добре.
— Не се тревожи, Хал. Ще ти обясня по-късно.
— Завърши ли мисията? Знаете, че бях много въодушевен.
— Мисията завърши; ти изпълни програмата си. А сега, извини ме, но трябва да поговоря с останалите.
— Разбира се.
Чандра изключи звука и образа. Що се отнасяше до тази част на кораба, Хал не можеше нито да чува, нито да вижда.
— Какво беше всичко това? — попита Василий Орлов.
— Това означава — отвърна Чандра, внимателно и точно, — че съм изтрил паметта му от момента, в който е започнала бедата.
— Звучи доста окуражаващо — зарадва се Саша. — Как го направихте?
— Боя се, че ще ми отнеме повече време да ви обясня, отколкото ми отне да извърша операцията.
— Чандра, аз съм специалист по компютрите, макар и не в такава степен, както вие двамата с Николай. Серията 9000 използва холографична памет, нали? Така че не бихте могли да я изтриете чисто хронологически. Трябва да е някакъв вид тения, която да се настани на избрани думи или възприятия.
— Тения ли? — попита Катерина по интеркома на кораба. — Мислех, че това е в моята сфера, колкото и да се радвам да ви заявя, че не съм виждала това животинче извън колбата с алкохол. За какво говорите въщност?
— Компютърен жаргон, Катерина. Навремето, много, много отдавна, хората са използвали магнетофонна лента. Възможно е да се изработи програма, която да бъде въведена в системата, за да унищожава, за да изяжда, ако така ви харесва повече, желаните клетки на паметта. Не можеш ли да направиш същото с човешки същества чрез хипноза?
— Да, но процесът винаги е възвратим. Ние никога не забравяме съвсем. Само си мислим, че сме го забравили.
— Компютърът не действа по същия начин. Когато му се нареди да забрави нещо, той наистина го забравя. Информацията се изтрива напълно.
— Значи Хал няма абсолютно никакъв спомен за собственото си… лошо поведение?
— Не мога да бъда сто процента сигурен — отвърна Чандра. — Може да е останала част от паметта, която в онзи миг е преминавала от един адрес към друг, тъкмо когато… тенията е търсила нужните клетки. Но е твърде невероятно.
— Вълнуващо е — обади се Таня след мълчанието, по време на което всеки обмисляше ситуацията. — Но по-важният въпрос е: Може ли да се разчита на него и в бъдеще?
Преди Чандра да отговори, Флойд предугади думите му:
— Възможно е същите обстоятелства никога да не възникнат отново; и аз ви го обещавам. Бедата е започнала, защото е трудно да се обясни на компютър какво представлява Сигурността.
— Нито пък на човека — измърмори Кърноу, но с не много тих глас.
— Надявам се, че сте прави — каза Таня неубедено. — Каква е следващата ви стъпка, Чандра?
— Нищо особено; дълга и уморителна. Ще трябва да го програмираме да започне операциите по отделянето от Юпитер и по завръщането на „Дискъвъри“ на Земята. Три години след като сме се завърнали във високоскоростната си орбита.
Изпитание
ДО: Виктор Уилис, Председател, Национален съвет по астронавтика, Вашингтон