— За мен няма значение на кое място на Земята се намирам, щом съм със синчето си.
След това нямаше повече какво да се каже. Разговорът бе приключил.
Безсилие
„…Видял си всички технически доклади, Димитри, така че си разбрал безсилието ни. Тестовете и измерванията не ни донесоха нищо ново. «Загадка» просто си стои, запълнила половината небе и изобщо не ни обръща внимание.
И все пак не може да е инертна като изоставен космически кораб. Василий привлече вниманието ни на факта, че може да извършва някои положителни действия, след като неизменно остава на нестабилната точка на равновесието. В противен случай отдавна би се отклонила в пространството като «Дискъвъри» и би се сблъскала с Йо.
И така, какво трябва да направим? По силата на конвенцията на ООН от 2008 година не може да носим на борда ядрени експлозиви. Шегувам се.
Сега, когато налягането е по-слабо, а от отблъскването към дома ни делят седмици, наблюдава се определена скука, а също и безсилие. Не се смей — представям си как ти звучи това там, в Москва. Как може интелигентен човек да скучае, когато е заобиколен от най-големите чудеса, наблюдавани някога от човешко око?
И все пак няма никакво съмнение. Духът ни не е такъв; какъвто беше. Досега всички бяхме отвратително здрави. Сега почти всеки един от нас страда от някаква простуда, от стомашно растройство или сърбеж, който не минава от катеринините прахчета и мазила. И тя се е предала и само ни ругае.
Саша ни забавляваше с бюлетин за живота на борда. Темата му е: СПРАВИ СЕ С РУСЛИШ! — направил е списък на най-ужасните смесици от двата езика, които твърди, че е чул с ушите си, погрешна употреба на думи и т.н. Всички ще имаме нужда от езикова дезинтоксикация, когато се завърнем у дома; на няколко пъти улавям твои сънародници да си бъбрят на английски, без изобщо да осъзнават, че говорят на чужд език, като прибягват към собствения си език само за трудните думи. Онзи ден се улових да говоря на руски на Уолтър Кърноу и нито един от двамата не обърна внимание на този факт.
Отвори ни се непредвидена работа и когато ти разкажа за това, ще получиш представа в какво състояние на духа сме. Сигналът за пожарна тревога се разнесе в полунощ — той бе предизвикан от един от детекторите, установяващ наличието на дим.
Е, оказа се, че Чандра пренесъл скришом няколко от смъртоносните си пури на борда и не издържал на изкушението. Пушел в тоалетната като виновен ученик.
Разбира се, ужасно се смути; след първоначалната паника всички сметнаха случката за истерично смешна. Знаеш как понякога някоя най-обикновена шега, незначеща нищо за страничния човек, може да се понесе сред група от иначе интелигентни люде и да ги накара безпомощно да се кикотят. През следващите дни трябваше само да се престориш, че палиш цигара, и всички се разкапваха от смях.
Това звучи още по-смешно, тъй като никой нямаше да има нищо против, ако Чандра бе изключил детектора. Ала той е твърде срамежлив, за да си признае, че притежава такава човешка слабост; така че сега прекарва още повече време в общуване с Хал.“
Флойд натисна копчето, на което пишеше „Пауза“ и спря да записва. Може би не бе честно от негова страна да се шегува зад гърба на Чандра, макар че съблазънта винаги е съществувала. През последните няколко седмици на повърхността изплуваха най-незначителни особености на характерите им; дори някои лошо се скараха без никаква видима причина. Така че какво толкова обръща внимание на собственото си поведение? Нима е нямало какво да се критикува в него?
Все още не бе сигурен дали се бе отнесъл както трябва с Кърноу. Макар да предполагаше, че никога няма да заобича големия инженер, нито пък малко високия глас, с който говореше, Флойд бе променил отношението си към него от търпимост до възхищение и уважение. Руснаците го обожаваха и не на последно място заради неговото изпълнение на любимите им песни от рода на „Полюшко поле“, което ги трогваше до сълзи, ала Флойд чувстваше, че обожанието бе попрехвърлило граници.
— Уолтър — бе започнал внимателно той. — Не съм сигурен, че е моя работа, но искам да повдигна един личен въпрос пред теб.
— Когато някой каже, че не е негова работа, обикновено е прав. Какво има?
— Направо казано — поведението ти към Макс.
Бе последвала хладна тишина и Флойд запълни паузата, като внимателно изучаваше лошото бояджийско изпълнение на отсрещната стена. После Кърноу бе отвърнал тихо, ала неумолимо:
— Имах непреодолимото впечатление, че той е прехвърлил осемнайсетте.
— Не измествай въпроса. Искрено казано, не съм се загрижил за Макс, а за Женя.