Кърноу бе зяпнал с нескрита изненада.
— Женя ли? Че какво общо има тя?
— За интелигентен човек ти често си изключително ненаблюдателен, да не кажа тъп. Не може да не си наясно, че тя е влюбена в Макс. Не си ли забелязал как гледа, когато го прегърнеш през рамо?
Флойд никога не бе очаквал, че ще види Кърноу сконфузен, ала сега бе улучил целта.
— Женя ли? Мислех, че се шегувате. Тя е такова свито мишле. А всички са влюбени в Макс по свой собствен начин, дори Катерина Велика. И все пак… хмъ, мисля, че би трябвало да съм по-внимателен. Поне когато Женя е наблизо.
Бе последвала продължителна тишина, докато социалната температура отново се вдигне до нормалната. После, очевидно за да демонстрира, че не изпитва лошо чувство, Кърноу бе добавил между другото:
— Знаеш ли, често съм си мислил за Женя. Направена й е превъзходна пластична операция на лицето, ала не са могли да скрият всичко. Кожата й е твърде опъната, освен това мисля, че никога не съм я виждал да се смее както трябва. Може би затова избягвам да гледам към нея. Би ли благоволил да допуснеш, че все пак притежавам някаква естетична чувствителност, Хейуд?
Нарочно употребеното официално обръщение „Хейуд“ предполагаше добродушна закачка, а не враждебност и Флойд си позволи да се отпусне.
— Мога да задоволя част от любопитството ти — най-после Вашингтон се е добрал до фактите. Преживяла е тежка самолетна катастрофа, но за щастие обгорените места са зараснали. Няма нищо тайнствено в това, но на сметката на Аерофлот не бива да фигурират никакви катастрофи.
— Горкото момиче. Изненадан съм, че са й разрешили полет в космоса, макар да предполагам, че е била единствената специалистка, която са имали под ръка, когато Ирина се е самоелиминирала. Съжалявам я; освен раните, трябва да е преживяла ужасен психически шок.
— Сигурен съм в това. Но очевидно се е съвзела.
Не говориш цялата истина, си бе казал Флойд, и никога няма да я кажеш. След срещата им по време на приближаването им до Юпитер между двамата винаги щеше да съществува тайна връзка — не любовна, а връзка, изтъкана от нежност, която често е много по-трайна.
Внезапно и съвсем неочаквано той усети благодарност към Кърноу; Уолтър очевидно бе изненадан от грижата му за Женя, ала нямаше намерение да я използва, за да се защити.
А ако я използваше, щеше ли да бъде нечестно? Сега, дни след случката, Флойд бе започнал да се пита дали собствените му мотиви бяха наистина уважителни. От своя страна Кърноу със сигурност бе спазил обещанието си; е, ако човек не знаеше, щеше да си помисли, че нарочно избягва Макс, поне когато Женя бе наоколо. Освен това се държеше към нея много по-вежливо; разбира се, имаше случаи, когато дори успяваше да я накара да се смее на глас.
Така че намесата си струваше, каквато и да бе причината, подтикнала го към това. Флойд понякога с тъга си мислеше, че си струваше, дори да не бе нищо повече от тайната завист, която нормалните хомо– или хетеросексуални личности усещаха към веселата, добре приспособена полиморфност, ако бяха съвършено честни към себе си.
Пръстът му се насочи отново към записващото устройство, ала последователността на мислите му бе прекъсната. Неизбежно в главата му нахлуха образи от собствения му дом и семейството му. Затвори очи и извика в паметта си кулминацията на тържеството по случай рождения ден на Крис — видя как детето духна трите свещички на тортата преди по-малко от двайсет и четири часа, ала близо на милиард километра разстояние. Въртеше видеокасетата тъй често, че я знаеше цялата, кадър след кадър, наизуст.
Често ли пуска Керълайн неговите записи на Крис, за да не забравя момчето баща си и да не го гледа като чужд, когато се завърне пропуснал още един рожден ден? Беше му страшно да попита.
Въпреки всичко не можеше да кори Керълайн. Преди да се срещнат отново, за него щяха да са изминали само няколко седмици. Тя щеше да е остаряла с цели две години, докато той е спял, без да сънува, между световете. Да бъдеш дълго млада вдовица, макар и временно.
Чудя се дали не прихващам някоя от бордовите болести, помисли си Флойд; рядко имаше подобно усещане за безсилие, за неуспех. Може да съм изгубил семейството си, преминавайки през теченията на времето и пространството, и то за какво? Нищо не съм направил; дори да съм постигнал целта си, тя си остава една безлика, непреодолима стена от съвършен мрак.
И все пак Дейвид Боумън бе извикал: „Господи! Тук е пълно със звезди!“
Появата
В последното издание Саша пишеше:
Тема: „Товаришч“ („Товариш“)