Картините, изобразяващи желание, изчезнаха от екрана; за миг се появи редовната програма с нелепа снимка на „Леонов“, виснал над Йо. После отново видя лицето на Дейв. Той като че ли губеше контрол, тъй като чертите му бяха нестабилни. Навремени изглеждаше десетгодишен, после на двайсет или трийсет години, след това, просто невероятно! — изсъхнала мумия, чиито сбръчкани черти бяха истинска пародия на човека, когото познаваше.
— Имам още един въпрос, преди да се тръгна. Карлос, ти винаги си твърдяла, че е син на Хосе и аз винаги съм се удивлявал. Каква е истината?
Бети Фернандес погледна с широко отворени очи за последен път в очите на момчето, което някога бе обичала (сега той беше отново осемнайсетгодишен и за миг тя изпита желание да го види в цял ръст).
— Той беше твой син, Дейвид — прошепна тя.
Образът изчезна; нормалната програма продължи. Когато след около час по-късно Хосе Фернандес влезе тихо в стаята, Бети продължаваше да гледа в телевизионния екран.
Не се обърна, когато той я целуна отзад по тила.
— Никога няма да повярваш, Хосе.
— Опитай.
— Току-що излъгах един дух.
Прощаване
Когато Американският институт по аеронавтика и астронавтика публикува през 1997 година противоречивото си резюме „Петдесет години от появата на НЛО“, много критици отбелязаха, че неидентифицирани летящи обекти са забелязвани векове наред и че наблюденията на Кенет Арнълд през 1947 година на „Летящата чиния“ имат безброй прецеденти. Хората са наблюдавали странни неща в небето още от зората на човешката история; ала до средата на двайсетия век НЛО са били случайни явления, които не са се радвали на интерес от страна на хората. След тази дата те се превърнаха в обществена и научна грижа и основа на нещо, което би могло да се нарече единствено „религиозна вяра“.
Няма защо да търсим причината твърде далеч; създаването на гигантските ракети и зората на Космическата ера насочиха човешкия ум към други светове. Осъзнаването, че един ден родът човешки ще бъде в състояние да напусне рождената си планета, подсказваше неизбежните въпроси: „Къде са другите и кога бихме могли Да очакваме гости?“ Появи се и надеждата, макар рядко да биваше облечена в много думи, че доброжелателни същества от звездите ще помогнат на човечеството да излекува многобройните рани, които само си бе нанесло, и да го спасят от последващи трагедии.
Всеки студент по психология би могъл да предскаже, че подобна въпиюща необходимост щеше лесно да бъде задоволена. През втората половина на двайсетия век се появяваха буквално хиляди сигнали за наблюдения на летящи чинии от всички части на земното кълбо. Още повече, че пристигаха съобщения за „близки срещи“ т.е. реални сблъсъци с извънземни посетители, често разкрасявани с разкази за небесни разходки, отвличания и дори медени месеци, прекарани в космоса. Фактът, че тези съобщения за кой ли път се оказваха лъжи или халюцинации, не бяха в състояние да разубедят вярващите. Хора, на които им били показвали цели градове на обратната страна на Луната, не губеха вярата си, дори когато наблюденията на „Аполо“ не откриха нищо от този род; когато Венера за жалост се оказа по-гореща от топено олово, хората продължаваха да вярват на жените, които твърдяха, че са омъжени за жители на тази планета.
По времето, когато АИАА публикува доклада си, нито един уважаван учен — дори сред малкото, които на времето са поддържали идеята — не вярваше, че НЛО имат някаква връзка с извънземния живот или интелект. Това, разбира се, не можеше да бъде доказано; всяко едно от неизброимите наблюдения през последните хиляда години можеше и да бъде реално. Но с течение на времето — а камерите, поставени върху спътници и радари, проучиха подробно небесата и не откриха конкретни доказателства — публиката изгуби интерес. Онези, които бяха издигнали идеята в култ, разбира се, не се обезкуражиха, а запазиха вярата си макар само в страниците на специални брошури и книжки, повечето от които се връщаха назад и разкрасяваха стари истории, отдавна дискредитирани и отхвърлени.
Когато откриването на монолита Тихо — „Т.М.А.-1“, — най-после стана достояние на публиката, появи се хор от реплики, подобни на „Нали ти казвах!“. Повече не можеше да се отрича, че на Луната е имало посетители — вероятно на Земята също — преди някакви си три милиона години. Веднага след това НЛО отново заобитаваха небесата; макар да бе необичайно, че трите независими национални системи за проследяване, които бяха в състояние да уловят присъствието в пространството на всеки предмет, та бил той по-малък от химикалка, не можеха да открият нищо. Броят на съобщенията рязко спадна отново на нивото „шум“ — фигурата, която се очакваше обикновено в резултат на многото астрономически, метеорологични и аеронавтски явления, непрекъснато появяващи се в небето.