Имаше моменти, когато чувстваше, че в цялата ситуация има нещо познато. Колко често бе гледал видеодрами, в които душевноболни младежи биваха затруднявани от потомците на легендарния Зигмунд Фройд! В сянката на Юпитер се разиграваше съвършено същата драма.
Електронната психоанализа бе извършена със скорост непонятна за човешките разбирания, докато ремонтът и диагностичната програма преминаваха светкавично с милиарди бита в секундата, като отбелязваха възможните повреди и ги премахваха. Макар че повечето от тези програми бяха предварително изпитани върху близнака на Хал, Сал 9000, невъзможността двата компютъра да проведат истински диалог бе сериозен недостатък. Понякога губеха часове, когато трябваше да съпоставят със Земята критичните точки в терапията.
Защото въпреки всичката работа, извършена от Чандра, окончателното възстановяване на компютъра бе още далеч напред. Хал проявяваше множество идиосинкразии и невротични тикове, понякога дори избягваше да произнася думите, макар че винаги приемаше да разговаря с всеки с помощта на клавиатурата. В обратна посока капацитетът му бе още по-ексцентричен.
Понякога даваше вербални отговори, но не ги изразяваше визуално. Друг път правеше и едното, и другото, ала отказваше да извади печатно копие. Нито се оправдаваше, нито обясняваше — не употребяваше дори твърдоглавото „Предпочитам да не го правя“, характерно за просбописеца на Мелвин Бартълби.
Това обаче не беше толкова активно неподчинение, колкото нежелание, и то само при определени задачи. В края на краищата винаги бе възможно да се спечели съдействието му — „да го уговориш да не е тъй кисел“, както чаровно се изрази Кърноу.
Не бе изненадващо, че доктор Чандра започна да издава напрежението си. Веднъж, когато Макс Брейловски невинно повтори някакъв стар слух, той почти изгуби контрол над себе си.
— Вярно ли е, доктор Чандра, че сте избрали името Хал, за да бъде една крачка пред Ай Би Ем?
— Изумителна глупост! Половината от нас идват от Ай Би Ем, а ние години наред се опитваме да го стъпчем. Мислех, че вече всеки интелигентен човек е наясно, — Х-А-Л идва от „Хевристичен АЛгоритъм“.
След това Макс се кълнеше, че ясно е чул главните букви, произнесени от Чандра.
По личното мнение на Флойд „Дискъвъри“ едва ли би могъл да се завърне успешно на Земята. Тъкмо тогава Чандра дойде при него с необикновеното си предложение.
— Доктор Флойд, мога ли да ви кажа нещо?
След всички тези седмици на съвместна работа Чандра продължаваше да бъде официален както винаги — не само към Флойд, а към целия екипаж. Дори към бебето на кораба Женя той се обръщаше с „мадам“.
— Разбира се, Чандра. Какво има?
— Почти привърших програмирането на шестте най-вероятни версии на орбитата на Хохман за завръщане. В момента пет от тях се симулират без никакъв проблем.
— Отлично. Сигурен съм, че никой на Земята, дори в Слънчевата система, не е способен да го направи.
— Благодаря. Но и вие, както и аз добре знаем, че е невъзможно да се програмира завсички евентуални случаи. Хал може, Хал ще функционира безпогрешно и ще е способен да се справи с всяка разумна авария. Ала всякакъв вид обикновени повреди, като например незначителни проблеми с апаратурата, които могат да се премахнат само с помощта на отверка, скъсани жици, счупени бутони, — биха го оставили безпомощен и биха поставили под въпрос успеха на мисията.
— Вие сте съвършено прав, разбира се, това тревожи и мен. Но какво можем да направим?
— Всъщност е много просто. Бих искал да остана на „Дискъвъри“.
Непосредствената реакция на Флойд бе такава, сякаш Чандра внезапно бе полудял. Впоследствие той реши, че е само наполовина луд. Балансът между успеха и неуспеха на мисията по завръщането на „Дискъвъри“ на Земята, разбира се, изцяло се променяше, ако на борда на кораба имаше човешко същество — този изумителен универсален апарат. Ала възраженията силно преобладаваха.
— Идеята е интересна — отвърна Флойд изключително внимателно — и аз оценявам въодушевлението ви. Но дали сте взели предвид всички проблеми? — Това пък бе съвсем глупаво от негова страна; Чандра сигурно имаше картотекирани и готови отговори за всякакъв случай.
— Ще останете съвсем сам цели три години! Да предположим, че ви се случи нещо, че се разболеете.
— Готов съм да поема този риск.
— Ами храната, водата? „Леонов“ не разполага с количества, които да ви предостави.