Гладкото, сложно изрисувано кълбо, което сега светкавично се приближаваше към него, напомняше съвсем слабо за Ганимед и Калисто. Беше като органично тяло; мрежата от линии, разклоняващи се и пресичащи цялата му повърхност, обезпокояващо напомняха разпростираща се върху целия свят система от вени и артерии.
Безбрежни ледени поля от мразовита пустош, по-студени дори от Антарктика, се простираха под него. После с лека изненада забеляза, че прелита над развалина от космически кораб. Тутакси го разпозна като злополучния „Циен“, който безброй пъти бе гледал на видеозаписи и бе анализирал. Не сега — не сега, — по-късно щеше да има по-добра възможност…
После премина през леда и навлезе в един свят толкова непознат нему, колкото и на невидимите му надзиратели.
Бе океански свят, водите му бяха защитени от празнотата на космоса от дебел пласт лед. В по-голямата си част дебелината се измерваше с километри, ала съществуваха ивици, където ледът бе слаб и там той се бе пропукал и се бе разтворил. Тук е имало битка между двата непреклонни и враждебни елемента, които никога не се бяха срещали на друга планета в Слънчевата система. Битката между Океана и Космоса винаги завършваше в патово положение; изложената на въздействието вода едновременно вреше и замръзваше, калявайки по този начин ледената броня.
Моретата на Европа биха замръзнали изцяло още преди векове, ако не бе влиянието на близкия Юпитер. Неговата гравитация непрекъснато замесваше сърцевината на малкия свят; силите, действащи на Йо, действаха и тук, макар и не тъй яростно. Когато се плъзнеше и пронизваше дълбините, навсякъде срещаше доказателства за войната между планетата и спътника й.
Чуваше ги, чувстваше ги в продължителния грохот и гръм на подводните земетресения, в съскането на изригващите от дълбините газове, във вълните инфразвуково налягане на лавините, помитащи всичко по пътя си в океанските бездни. Сравнени с непокорния океан на Европа, и най-шумните морета на Земята бяха гробовно тихи.
Не бе изгубил способността си да се удивлява и първият оазис изпълни душата му с приятна изненада. Заемаше почти километър около плетеница от тръби и комини, образувани от минералните води, извиращи от вътрешността. Извън тази естествена пародия на готически замък в бавен ритъм пулсираха черни кипящи течности, сякаш изтласквани от огромно сърце. И тези течности, също като кръвта, бяха автентичен знак за наличието на живот.
Врящите води издърпваха надолу смъртно студените пластове, които се спускаха от горе и образуваха топъл остров на океанското дъно. И още нещо също тъй важно — те носеха от вътрешността на Европа всички жизненоважни химически елементи. И там, в тази среда за чието съществуване никой не подозираше, имаше и енергия, и храна, и то в изобилие.
И все пак, би трябвало да подозират за тяхното съществуване; той си спомни, че само преди едно поколение подобни оазиси бяха открити в дълбоките земни океани. Но тук те съществуваха в много по-големи размери и разнообразие от форми.
Нежни, като паяжини структури, напомнящи растителни образувания, ала способни да се придвижват сами, живееха в тропическата зона в близост до виещите се стени на „замъка“. Той видя сред тях да пълзят странни плужеци и червеи, някои се хранеха с растения, други получаваха своята храна директно от минералните води наоколо. По-яките и по-силни организми, напомнящи раци и паяци, населяваха отдалечените от източника на горещина места — подводния огън, около който се грееха всички същества.
Поколения биолози биха прекарали живота си, за да проучат един-единствен малък оазис. За разлика от земните морета през Палеозойската ера, тук средата не бе стабилна, ето защо съществуваха условия за еволюция, в резултат на която се раждаха множество фантастични форми. Времето за тяхното съществуване не бе определено; рано или късно всеки извор на живот щеше да намали дебита си и да изчезне, тъй като породилите го сили непрекъснато променяха центъра си.
Докато бродеше из дълбините на океана на Европа, той отново и отново срещаше доказателства за подобни трагедии. Безброй кръгли пространства бяха покрити със скелети и минерализирани останки от мъртви същества, с които цели глави от еволюцията са били изтрити от книгата на живота.