Видя огромни, празни черупки като извити тромпети с размерите на човешки същества. Имаше миди с разнообразни форми — с две черупки, дори с три. Забеляза и спираловидни камъни с огромен диаметър, точно копие на красивите амонити, тъй мистериозно изчезнали от земните океани в края на Варовиковия период.
Той търсеше и претърсваше, движейки се напред-назад над бездната. Може би най-голямото чудо бе стокилометровата река от нажежена лава, течаща в хлътнала долина. Налягането на тази дълбочина бе толкова голямо, че водата, влязла в съприкосновение с алената магма не можеше да се стича в поток, така че двата вида течност съществуваха едновременно в тревожно примирие.
Ето там дълго преди да се е появил човекът, се е разиграла история, подобна на тази в Египет, но в различен свят и с различни действащи лица. Тъй както Нил бе донесъл живот в тясна ивица от пустинята, така тази река от топлина бе съживила дълбините на Европа. Вид след вид се бяха появявали, разцъфтявали и изчезвали по нейните брегове, в ивицата, широка не повече от два километра. И поне един от тях бе оставил зад себе си нещо.
Отначало помисли, че е само още една фигура от напластени минерални соли, заобикаляща почти всички термални извори. Но като се приближи, видя, че не бе естествено образование, а структура, построена от интелект. Или от инстинкт; на Земята термитите издигаха замъци, също тъй внушителни, а паяжината бе още по-фино изплетена.
Съществата, обитавали това място, сигурно са били съвсем дребни, защото единственият вход не бе по-широк от половин метър. Този вход — тунел с дебели стени, построен от наредени един връз друг камъни — даваше ключа за намеренията на строителите. Те бяха издигнали крепост тъкмо тук в мъждивия блясък, недалеч от бреговете на разтопения им Нил. А после бяха изчезнали.
Не можеше да са минали повече от няколко века. Стените на крепостта, построени от камъни с неправилна форма, трябва да са били събирани с цената на огромен труд и бяха покрити с много тънък пласт минерални наслагвания. Едно от доказателствата подсказваше защо укреплението е било напуснато. Част от покрива се бе срутил, вероятно от продължителните земетресения; а в подводна среда крепост, останала без покрив, е широко отворена за врага.
Не срещна никакъв друг знак за наличието на интелигентност по реката от лава. Ала веднъж зърна нещо странно, което му заприлича на пълзящ човек — само че нямаше очи и ноздри, а само огромна беззъба уста, непрекъснато поглъщаща храна от водната среда наоколо.
По протежение на тясната ивица от плодородие в дълбинните пустини вероятно са се развили и изчезнали култури, дори цивилизации, може цели армии да са марширували (или плували) под командването на местни Тамерлани и Наполеони. А останалият свят никога не е узнал, защото оазисите от топлина бяха тъй изолирани един от друг, че приличаха на отделни планети. Съществата, припичали се край реката от лава и хранили се от горещите извори, не са можели да прекосят враждебната пустош, разстилаща се между самотните им острови. Ако някога тук са се раждали историци и философи, всяка култура е била убедена, че е единствена във Вселената.
И все пак пространството между оазисите не бе съвсем лишено от живот; съществуваха по-силни организми, рискували своята издръжливост. Отгоре често плуваха аналози на земната риба — раирани торпеда, задвижвани от вертикално поставени опашки, отвсякъде покрити с перки. Приликата с най-интелигентните обитатели на земните океани бе неизбежна; при едни и същи инженерни проблеми еволюцията е дала подобни отговори. Като например делфинът и акулата — на пръв поглед почти еднакви, ала произлизащи от два съвсем отдалечени клона от дървото на живота.
Съществуваше обаче една твърде очевидна разлика между рибите в океана на Европа и тези в земните морета; те нямаха хриле, тъй като във водите, които обитаваха, нямаше и следа от кислород. Също като съществата, живеещи около геотермичните извори на Земята — обмяната на веществата им се извършваше на основата на серните съединения, които се намираха в изобилие в околовулканичната среда.
Много малък брой от тях имаха очи. Освен мъждивата светлина, излъчваща се от редките припламвания на лавата, и нередовните луминисцентни проблясъци от съществата, дирещи своята половинка, или от хищниците, излезли на лов за плячка, светът беше лишен от светлина.
Това бе обречен свят. Освен че енергийните ресурси се срещаха нарядко и непрекъснато променяха местата си, силите на водните течения постепенно отслабваха. Дори да се бе развил истински интелект, жителите на Европа трябва да са загинали при последното вледеняване на техния свят.