— Това ме прави Заподозрян номер едно — възкликна Макс. — Единственият буден в същото време бях аз.
— Не ставай смешен, Макс — намеси се Николай. — Би било лесно да се създаде аудиоилюзия, но не виждам начин, по който може да се осъществи появата, без много сложна апаратура. Лазерни лъчи, електростатични полета — не знам. Вероятно илюзионистите могат да създадат подобна илюзия, ала сигурно ще се нуждаят от камиони, пълни с реквизити.
— Почакайте! — възкликна Женя весело. — Ако това наистина се е случило, Хал със сигурност ще си спомни и бихте могли да го попитате…
Млъкна, когато зърна мрачните физиономии наоколо си. Първи Флойд откликна на смущението й.
— Опитахме, Женя; той няма никакъв спомен от явлението. Но аз обърнах внимание на останалите, че това всъщност нищо не доказва. Чандра вече ни показа как паметта на Хал може да бъде избирателно изтрита, а спомагателните модули на речевите синтезатори нямат нищо общо с главната схема. Те могат да функционират и без Хал да знае… — Той спря да си поеме дъх, после стовари изпреварващия удар.
— Признавам, че не ни остават много възможности. Или аз съм си въобразил всичко, или наистина се е случило. Знам, че не бе сън, ала не мога да бъда сигурен дали не е бил някакъв вид халюцинация. Катерина видя медицинските ми показатели и знае, че не бих бил тук, ако имах подобен проблем. И все пак не може да бъде изключено изцяло — така че няма да укоря никого, ако направи от това своя Хипотеза номер едно. И аз бих сторил същото. Единствения начин, по който мога да докажа, че не е било сън, е да събера допълнителни сведения. Затова нека ви напомня за другите странни неща, които се случиха напоследък. Знаем, че Дейв Боумън е отишъл на „Големия брат“ — на „Загадка“. Нещо е излязло оттам и се е запътило към Земята. Василий го видя, аз не можах! Последва загадъчната експлозия на вашата бомба в орбита…
— Вашата.
— Съжалявам, бомбата на Ватикана. При това доста странно е, че скоро след това старата мисис Боумън спокойно умря, без каквато и да е медицинска причина. Не твърдя, че непременно има някаква връзка, но нали знаете поговорката: „Веднъж е случайност, два пъти — съвпадение, три пъти е вече заговор.“
— И нещо друго — намеси се Макс внезапно развълнуван. — Улових го по време на един от радиосеансите на новините — беше съвсем незначително съобщение. Приятелката от младини на командир Боумън твърди, че е получила съобщение от него.
— Да, и аз видях репортажа — потвърди Саша.
— И не сте споменали нищо? — невярващо попита Флойд. И двамата се смутиха.
— Виждаш ли, не го взехме на сериозно — простодушно си призна Макс. — Съобщението идваше от съпруга на жената. А после тя го отрече — поне така мисля.
— Коментаторът заяви, че е сензация, както съобщенията за контакти с НЛО по същото време. Десетки такива съобщения пристигнаха през първата седмица; после спряха.
— Може би някои са били истина. Ако не е изтрита, можеш ли да изкопаеш тази новина от архивите на кораба, или пък да поискаш повторението й от Наземната контрола?
— И хиляди приказки не биха могли да ме убедят — присмя им се Таня. — Нуждая се от неопровержими доказателства.
— Като например?
— О, нещо, което Хал не би могъл да знае и което никой от нас не му е съобщавал. Някакво физическо… доказателство.
— Някое от добрите старовремски чудеса?
— Да, да се спрем на това. Междувременно няма нищо да казвам на Наземната контрола. Предлагам ти, Хейуд, да направиш същото.
Когато чу думите й, Флойд разпозна непрекословната заповед и кимна в знак на изтръгнато съгласие.
— Ще бъда повече от щастлив да го сторя. Но искам да направя едно предложение.
— Да?
— Да започнем работа като за непредвиден случай. Да приемем, че предупреждението е истинско — аз поне го приемам по този начин.
— Но какво бихме могли да направим? Абсолютно нищо. Разбира се, че можем да напуснем околностите на Юпитер, когато си поискаме — ала не можем да навлезем в орбита за връщане на Земята, докато не се отвори прозорец.
— Но това са единайсет дни след срока!
— Да. Колкото по-бързо си тръгна оттук, толкова по-радостна ще бъда; ала не разполагаме с гориво за орбита, която ще изисква повече енергия… — гласът на Таня затрепери с нехарактерна за нея нерешителност. — Имах намерение да ви го съобщя по-късно, но след като стана дума…