Всички си поеха едновременно дъх, после внезапно настъпи тишина.
— Бих искала да отложа отпътуването ни с пет дни, за да може орбитата ни да се приближи до идеалната орбита на Хохман и да ни стигне горивото.
Думите й не дойдоха неочаквано, ала бяха посрещнати от хор от недоволство.
— Какво ще стане с времето на пристигане? — попита Катерина зловещо. Двете забележителни дами се гледаха известно време една друга като равностойни противнички, които се уважават, но нито една от двете не желаеше да отстъпи.
— Десет дни — отсече най-после Таня.
— По-добре късно, отколкото никога — весело изрече Макс, който безуспешно се опитваше да разведри обстановката.
Флойд нищо не забеляза; бе потънал в собствените си мисли. Продължителността на полета не бе от значение за него, нито за двамата му колеги, които щяха да спят, без да сънуват. Но това все пак имаше някакво значение.
Той бе сигурен — а сигурността му го изпълваше с безпомощно отчаяние, — че ако не напуснат преди тайнствения срок, изобщо нямаше да могат да си тръгнат.
„…невероятно положение, Димитри, при това доста страшно. Ти си единственият човек на Земята, който знае за него — но много скоро двамата с Таня ще имаме сеанс с Наземната контрола.
Дори някои от твоите колеги-материалисти са готови да приемат — поне като работна хипотеза, — че някакво същество, е, добре, е влязло насила в Хал. Саша измисли един хубав израз: «Призракът в машината».
Теории колкото щеш; Василий измисля по една всеки ден. Повечето са вариации на старото клише от научната фантастика, организираното енергетично поле. Но каква енергия? Не може да е електрическа, защото в противен случай апаратите ни щяха лесно да я регистрират. Същото се отнася за радиацията — поне онези видове, които познаваме. Василий отива наистина твърде далеч, говори за изправени неутронни вълни и точки на пресичане с пространства с по-големи размери. Таня твърди, че всичко това са мистични глупости — любим неин израз — и още малко ще се сбият, никога не сме ги виждали в такова състояние. Всъщност снощи ги чухме да си крещят. Лошо е за морала на кораба.
Боя се, че всички сме изнервени и възбудени. Предупреждението и отлагането на датата на отпътуването още повече повиши чувството за безсилие, причинено от неуспеха ни с «Големия брат». Може би щеше да ни бъде от полза, ако бях пообщувал с онова нещо, дето приличаше на Боумън. Къде ли се е дянало? Вероятно след първата среща вече не се интересува от нас? Какво ли щеше да ни каже, ако поискаше! По дяволите и «Черт возьми»! Мътните го взели, отново говоря на езика «руслиш», който Саша мрази толкова много. Да сменим темата.
Не мога да изразя голямата си благодарност за всичко, което направи за мен, и за съобщенията от дома. Вече се чувствам по-добре — когато човек има по-големи неща, за които да се тревожи, тогава може би най-добре лекува собствените си неразрешими проблеми.
За първи път започвам да се съмнявам дали някой от нас отново ще види Земята.“
Мисловен експеримент
Когато човек прекарва месеци в малка изолирана група от хора, става твърде чувствителен по отношение на настроенията и емоциите на останалите. Флойд усещаше някаква промяна в отношението към него; най-явната му проява бе фактът, че отново започнаха да се обръщат към него с „доктор Флойд“, което отдавна не бе ставало и той бе отвикнал да му отвръща.
Беше сигурен, че никой не вярва, че наистина е полудял; но това не означаваше, че не са разгледали и подобна вероятност. Не му беше неприятно; всъщност чувстваше мрачно задоволство, че ще трябва да доказва, че е нормален.
Разполагаше с някои слаби доказателства от Земята. Хосе Фернандес продължаваше да твърди, че съпругата му е разказала за среща с Дейвид Боумън, а тя пък продължаваше да отрича и отказа да разговаря с представителите на пресата. Трудно можеше да се разбере защо горкият Хосе е измислил такава странна история, особено като се има предвид, че Бети изглеждаше такава упорита и избухлива жена. Съпругът й декларираше от болничното си легло, че все още я обича и че неразбирателството им е временно.
Флойд се надяваше също, че настоящото охладняване на Таня към него е временно. Беше сигурен, че и тя изпитва същото неприятно усещане, както и той, и че не тя бе избрала своето отношение към него. Случило се бе нещо, което просто не можеше да се вмести в убежденията й и тя се опитваше да избегне всяко напомняне за случката. Което означаваше да има колкото е възможно по-малко общо с него — много неприятно положение в момента, в който настъпваше най-критичният стадий на мисията.