— Точно така. Не е и нужно.
— А?
— Запали го там, където си е. Използвай „Дискъвъри“ като първостепенна ракета, за да ни изстреля у дома.
Ако някой друг, а не Уолтър Кърноу бе направил предложението, Флойд щеше да му се изсмее. Ала сега той зяпна и мълча няколко секунди, преди да може да измисли подходящ коментар. Най-после се появи нещо такова:
— По дяволите! Трябваше да се досетя.
Първият, към когото се обърнаха, бе Саша. Той търпеливо ги изслуша, сви устни, разигра пръсти по клавишите на компютъра си. Когато отговорите блеснаха на екрана, той замислено кимна.
— Прави сте. Това ще ни даде допълнителното ускорение, от което се нуждаем, за да потеглим по-рано. Но има някои практически въпроси…
— Знаем. Залепването на двата кораба. Изместването встрани от оста, когато само „Дискъвъри“ е в действие. Отслабването на връзката в критичния момент. Но на всичко това могат да се намерят отговори.
— Виждам, че си пишеш домашното. Ала това е губене на време. Никога няма да убедиш Таня.
— Не го и очаквам, поне на този етап — отвърна Флойд. — Но бих желал тя да знае, че съществува такава възможност. Ще ни подкрепиш ли морално?
— Не съм сигурен. Но ще дойда да гледам; сигурно ще е много интересно.
Таня ги изслуша по-търпеливо, отколкото Флойд бе очаквал, но очевидно без въодушевление. Ала когато той свърши, тя показа нещо, което не би могло да се нарече нищо друго освен нежелано възхищение.
— Много умно, Хейуд…
— Не поздравявай мен. Всичко е дело на Уолтър — и доброто, и лошото.
— Не мисля, че ще има много и от едното, и от другото; не може да е повече от — как го наричаше Айнщайн? — „мисловен експеримент“. О, подозирам, че ще има полза, на теория поне. Но пък рисковете! Толкова много неща могат да станат не така, както очакваме! Ще бъда готова да обмисля предложението, само ако получа неопровержими доказателства, че се намираме в опасност. А при всичкото ми уважение, Хейуд, не виждам и най-малкия намек за такова нещо.
— Права си; но поне вече знаеш, че разполагаме с още една възможност. Имаш ли нещо против да изработим практическите подробности? За всеки случай.
— Не, разбира се, докато не пречите на проверката преди полета. Не крия, че идеята ви ме заинтригува. Но наистина е загуба на време; никога няма да мога да я одобря. Докато Дейвид Боумън не се появи лично пред мен.
— Дали и тогава ще я одобриш, Таня?
Капитан Орлова се усмихна, но усмивката й не беше весела.
— Знаеш ли, Хейуд, наистина не съм съвсем сигурна. Той ще трябва да е много, ама много убедителен.
Изчезването
Играта бе увлекателна и всички се включиха в нея — но само когато не бяха дежурни. Дори Таня даваше идеи за „мисловния експеримент“, както продължаваше да го нарича.
Флойд бе съвършено убеден, че активността се поражда не от страха от неизвестната опасност, която единствено той вземаше на сериозно, а от очарователната перспектива да се завърнат на Земята поне месец по-рано, отколкото очакваха. Независимо от причината той бе доволен. Бе направил всичко, на което бе способен, останалото зависеше от Съдбата.
Трябваше им едно-единствено нещо, без което всичко щеше да бъде напразно. Късият, набит „Леонов“, проектиран да проучва юпитеровата атмосфера по време на маневрата по задействането на спирачната система, бе повече от два пъти по-къс от „Дискъвъри“ и би могъл удобно да се намести върху по-големия кораб. А извисяващата се по средата на кораба антена би служила като отлична котва — ако се предположи, че е достатъчно силна, за да поеме напъна на тежестта на „Леонов“, докато тягата на „Дискъвъри“ е в действие.
Наземната контрола бе неприятно смутена с някои от исканията, които достигаха до Земята през следващите няколко дни. Анализ на натоварването на двата кораба при специфични товари; локация на необикновено силни или слаби точки в корпусите им — това бяха само някои от по-езотеричните проблеми, които обърканите инженери трябваше да решат.
— Да не се е случило нещо? — вълнуваха се те.
— Абсолютно нищо — отвръщаше Таня. — Проучваме възможните опции. Благодаря за съдействието ви. Край на предаването.
Междувременно програмата се изпълняваше по предварителния план. И в двата кораба системите бяха грижливо проверени и подготвени за завръщането; Василий разиграваше симулации на обратните траектории, а Чандра ги задаваше на Хал за последна проверка на процеса. Таня и Флойд дружно работеха върху приближаването до „Големия брат“, тъй както генерали планираха нашествие.