— Или за следствието — додаде Уолтър Кърноу с необикновено тих глас. — Дори всички ние да застанем зад теб.
— Да, Уолтър, мислих и за това. Но ако се завърнем живи и здрави у дома, това би оправдало всичко — ако не успеем, няма да има никакво значение, нали така? Във всеки случай няма сега да вземам решението. Още щом докладваме факта, отивам да спя. Ще ви запозная с решението си утре сутринта, защото утрото е по-мъдро от вечерта. Хейуд, Саша, ще дойдете ли с мен на мостика? Ще трябва да събудим Наземната контрола, преди да се върнете към дежурството си.
Но изненадите през тази нощ още не бяха приключили. Някъде в орбита около Марс краткият доклад на Таня се размина със съобщение, летящо в обратна посока.
Най-после Бети Фернандес бе проговорила. И ЦРУ, и Националната агенция за сигурност бяха разярени; комбинираните им ласкателства, повикът им към патриотизъм и завоалираните заплахи се увенчаха с неуспех — а въпреки всичко клюкарската мрежа бе успяла и си бе спечелила място за вечни времена в аналите на Видеодом.
Бе едновременно късмет и вдъхновение. Директорът на програмата „Здравей, Земя!“ внезапно се сети, че един от неговите подчинени страшно много прилича на Дейвид Боумън; след умело гримиране той не се различаваше от него. Хосе Фернандес можеше да предупреди младежа, че поема ужасен риск, ала вероятно е имал добрия късмет, с който често биват дарявани смелчаците. Когато той прекрачи прага на Бети, тя съвсем капитулира. Докато го изпъди, ала съвсем внимателно, от дома си, той вече бе получил цялата история. И трябва да му се отдаде дължимото — предаде я без ни най-малък намек от цинизъм, иначе тъй характерен за мрежата му. С това си осигури тазгодишния „Пулицър“.
— Бих желал — сподели Флойд със Саша доста отегчено — да бе проговорила по-рано. Щеше да ми спести доста неприятности. Как то и да е, това решава спора. Таня не би могла да храни повече съмнения. Но да почакаме да се събуди, нали си съгласен?
— Разбира се, не е спешно, макар да е много важно. А тя трябва да се наспи. Имам чувството, че никой от нас няма да може да го направи отсега нататък.
Сигурен съм, че си прав, помисли си Флойд. Беше уморен, нo дори да не бе дежурен, нямаше да му бъде възможно да заспи. Мозъкът му работеше, анализираше събитията от тази необикновена нощ и се опитваше да отгатне следващата изненада.
От една страна, чувстваше огромно облекчение; бе дошъл краят на несигурността, свързана с отпътуването им. Таня не можеше да има повече никакви възражения.
Ала оставаше една още по-голяма несигурност. Какво ставаше?
В живота си Флойд имаше само едно преживяване, което наподобяваше на сегашната обстановка. Още твърде млад бе отишъл с приятели до един от притоците на река Колорадо да карат кану — бяха се загубили.
Плъзгаха се все по-бързо и по-бързо край стените на каньона, ако не съвсем безпомощни, то успявайки единствено да се задържат на повърхността. Пред тях можеше да има бързеи, дори водопад; те не знаеха нищо. Във всеки случай едва ли биха могли да направят нещо.
Сега Флойд отново се чувстваше като в прегръдките на непреодолими сили, тласкащи го заедно с другарите му към незнайни съдбини. Този път опасностите бяха не само невидими; те бяха извън човешката способност да ги разбере.
Маневри за бягство
„…Тук е Хейуд Флойд с последния си доклад — поне така се надявам — от Лагранж.
Подготвяме се за завръщането; след няколко дни ще напуснем това странно място между Йо и Юпитер, където се срещнахме с огромното и по-късно тайнствено изчезнало нещо, което бяхме кръстили «Големия брат». Нямаме никаква следа къде може да се е дянало, нито пък защо.
По различни причини е желателно да не оставаме тук по-дълго от необходимото. А ще имаме възможност да потеглим две седмици по-рано, отколкото бяхме планирали, с помощта на американския кораб «Дискъвъри» като бустер на руския «Леонов».
Идеята е проста; двата кораба ще се свържат, единият ще се намести върху другия. Най-напред «Дискъвъри» ще запали всичкото си гориво за изстрелване, като даде ускорение и на двата кораба в желаната посока. Когато горивото му свърши, корабът ще се отдели като при първостепенна ракета и «Леонов» ще започне да включва своите двигатели. Преди това няма да ги използва, защото ще изгуби енергия от тежестта на «Дискъвъри».
Ще използваме и друг трик, който — както много от идеите, използвани в областта на космическите пътешествия — на пръв поглед изглеждат лишени от здрав смисъл. Макар да се опитваме да се отдалечим от Юпитер, първата ни стъпка ще бъде да се приближим колкото е възможно повече.