Приближавали сме се и преди, разбира се, когато използвахме атмосферата на Юпитер, за да намалим скоростта и навлезем в орбита около планетата. Този път няма да се приближим чак толкова, но отново ще бъдем много близо.
Първото запалване тук на височина 350 000 километра в орбита около Йо ще намали скоростта ни, така че ще започнам да падаме към Юпитер и просто ще минем в бръснещ полет през атмосферата на планетата. После, когато достигнем възможно най-близката точка, ще изгорим всичкото гориво, колкото е възможно по-бързо, за да увеличим скоростта и да вкараме «Леонов» в орбита обратно към Земята.
Каква е ползата от подобна лудост? Не може да бъде оправдана освен от математиката с висока сложност, но аз мисля, че основният принцип е очевиден.
Когато си позволим да попаднем в извънредно силното гравитационно поле на Юпитер, ще спечелим скорост и оттам — енергия. Когато казвам «ние», имам предвид и корабите, и горивото, което носят.
Ще запалим горивото тъкмо там, на дъното на «гравитационния кладенец» на Юпитер — нямаме намерение отново да го издигаме. Когато реакторите ни го изхвърлят, то ще ни придаде известно количество от собствената си кинетична енергия. Така непряко ще използваме гравитацията на Юпитер за ускорение по пътя към Земята. Тъй като използвахме юпитеровата атмосфера, за да се отървем от излишната скорост при пристигането си, това е един от редките случаи когато Майката Природа, обикновено тъй пестелива, ни разрешава да я използваме по двата начина…
С това тройно ускорение — горивото на «Дискъвъри», неговото собствено гориво и гравитацията на Юпитер — «Леонов» ще се насочи към Слънцето по хипербола, която ще го докара до Земята след пет месеца. Поне два месеца по-рано, отколкото бихме могли да пристигнем по друг начин.
Несъмнено ще се запитате какво ще стане с добрия стар «Дискъвъри». Очевидно не можем да го върнем у дома автоматично, както бяхме планирали. Той ще бъде безпомощен без гориво.
Ала ще го оставим в пълна безопасност. Ще продължава да се преобръща около Юпитер в доста продълговата елипса като уловена в капан комета. И може би един ден някоя експедиция ще има нова среща с кораба и ще носи достатъчно гориво на борда си, за да го върне на Земята. Това, обаче, не може да стане в близките години.
А сега трябва да се подготвяме за тръгване. Все още има много работа и няма да можем да се отпуснем, докато последното запалване на горивото не ни изстреля обратно в орбита към дома.
Няма да съжаляваме, че тръгваме, макар да не постигнахме всичките си цели. Тайната — а може би и заплахата, — която крие изчезването на «Големия брат», все още ни преследва, но нищо не можем да сторим.
Направихме всичко, което зависеше от нас, и се връщаме.
Това бе Хейуд Флойд, край на предаването.“
Откъм малобройната му публика се разнесе иронично ръкопляскане, чиято сила щеше да се увеличи милион пъти, докато съобщението стигнеше до Земята.
— Не говоря на вас — реагира Флойд леко смутен. — Във всеки случай не ми се щеше да ме слушате.
— Ти свърши обикновените си задължения, Хейуд — успокои го Таня. — Сигурна съм, че всички сме съгласни с онова, което предаде на хората на Земята.
— Не съвсем — обади се тихо някой, тъй тихо, че всички наостриха уши, за да го чуят. — Има още един проблем.
Настъпи мъртва тишина. За първи път от седмици наред Флойд Усети лекото туптене, долитащо от главната тръба за снабдяване с въздух, и непрекъснатото жужене като че ли от оса, затворена в буркан. Както всички космически кораби, и „Леонов“ гъмжеше от подобни трудно обясними звуци, на които хората рядко обръщаха внимание, ако те внезапно не спрат.
— Не виждам никакъв проблем, Чандра — обади се Таня със злокобно спокоен глас. — Какъв може да бъде той?
— През последните няколко седмици подготвях Хал за изминаване на орбитите до Земята в продължение на хиляда дни. Програмата сега ще трябва да се анулира.
— Съжаляваме — отвърна Таня, — но тъй като нещата се промениха, разбира се…
— Нямам това предвид — продължи Чандра. Вълна от удивление премина през присъстващите; никога преди не бе прекъсвал никого, най-малкото Таня. — Всички знаем колко чувствителен е Хал по отношение на целите на мисията — говореше той сред настъпилата тишина. — Сега ме карате да му задам програма, която би могла да доведе до собственото му унищожаване. Вярно е, че новият план ще изхвърли „Дискъвъри“ в стабилна орбита — но ако моето предупреждение изобщо ще има някакво значение, какво би станало с кораба? Разбира се, не знаем — ала това може да ни изгони. Взехте ли предвид реакцията на Хал?