— Наистина ли предполагаш — бавно попита Таня, — че Хал ще откаже да се подчинява на заповедите? Както преди?
— Предишния път не се е случило точно това. Тогава той е направил всичко, което е зависело от него, за да разбере противоречивите команди.
— Този път няма да има конфликт. Положението е съвършено ясно.
— За нас, може би. Но една от главните директиви на Хал е да пази „Дискъвъри“ от опасности. Ще се опитаме да я пренебрегнем. А в една сложна система, каквато е Хал, не е възможно да се предрекат всички последствия.
— Не виждам истински проблем — намеси се Саша. — Просто няма да му казваме, че съществува опасност. Тогава той няма да има… нищо против да изпълни програмите ни.
— Да бавим психясал компютър! — измърмори Кърноу. — Като че ли се намирам във второкласен научнофантастичен видеофилм.
Доктор Чандра му хвърли недружелюбен поглед.
— Чандра — внезапно се обади Таня. — Обсъждал ли си го с Хал?
— Не.
Дали в тона му нямаше леко колебание? Флойд се чудеше. Можеше да бъде съвсем невинно; може би Чандра се ровеше в паметта си. Или пък лъжеше, колкото и невероятно да беше това.
— В такъв случай ще постъпим така, както ни посъветва Саша. Вкарваш му новата програма и толкова.
— А когато ме попита за промяната на плановете ни? — Вероятно ли е да го стори? Без намек от твоя страна?
— Разбира се. Спомнете си, ако обичате, че беше създаден от чисто любопитство. Ако екипажът загине, той трябваше да продължи мисията по своя собствена инициатива.
Таня се замисли, после каза:
— Пак е просто. Ще ти повярва, нали?
— Разбира се.
— Кажи му тогава, че „Дискъвъри“ не е в опасност и че ще последва друга мисия, която по-късно ще го върне на Земята.
— Но това не е истина.
— Но не сме сигурни, че е лъжа — отвърна Таня; започваше да губи търпение.
— Подозираме, че съществува сериозна опасност; в противен случай нямаше да си тръгнем преди запланувания срок.
— Какво предлагаш? — попита Таня и в гласа й прозвуча определена заплаха.
— Трябва да му кажем цялата истина, доколкото ни е известна повече никакви лъжи или полуистини, които са точно толкова лоши, колкото и лъжите. Нека сам той да реши.
— По дяволите, Чандра, та той е само една машина!
Чандра погледна Макс толкова твърдо и уверено, че младият мъж сведе очи.
— Като нас, мистър Брейловски. Въпрос на степен. Дали съществуването ни е на базата на въглерода или силикона — това няма никакво значение; трябва да се отнасяме един към друг с уважение.
Странно, помисли си Флойд, как Чандра — най-дребният в помещението — сега изглеждаше най-внушителният мъж сред тях. Ала противопоставянето бе траяло твърде дълго. Всеки миг Таня щеше да издаде преки заповеди и положението щеше да стане наистина противно.
— Таня, Василий, може ли да поговоря с вас? Мисля, че има начин.
Намесата на Флойд бе посрещната с явно облекчение, а две минути по-късно той се бе настанил заедно със семейство Орлови в техния апартамент (или „боксониерата“, както веднъж се бе изразил Кърноу, като имаше предвид размерите му. Скоро съжали за квалификацията, тъй като трябваше да я обяснява на всички, с изключение на Саша).
— Благодаря ти, Уди — каза Таня и му подаде колба с любимото му азербайджанско вино. — Надявах се, че ще го направиш. Мисля, че имаш нещо — как казвате вие, — нещо наум.
— Надявам се — отвърна Флойд и изцърка няколко кубически сантиметра от сладкото вино в устата си, вкусвайки го с благодарност. — Съжалявам, че Чандра е толкова труден.
— И аз съм трудна. Колко е хубаво, че на борда имаме само един луд учен.
— Понякога ми говориш друго — ухили се академик Василий. — Както и да е, хайде, Уди, да чуем.
— Ето какво предлагам. Да оставим Чандра да продължи по свой начин. След това ни остават точно две възможности. Първо — Хал ще направи точно това, което ние му наредим: ще контролира „Дискъвъри“ по време на двата периода, когато запалваме горивото. Не забравяйте — първият не е критичен. Ако нещо стане, докато се отблъскваме от Йо, ще разполагаме с достатъчно време, за да направим корекциите. А това ще бъде хубав изпит за Хал — дали желае да ни сътрудничи.
— А маневрите ни край Юпитер? Това вече е от значение. Не само че ще сме изгорили по-голямата част от горивото на „Дискъвъри“, но времетраенето и векторите трябва да са идеално точни.
— Биха ли могли да се контролират ръчно?