— Потвърждавам — обади се Василий. — Никакви корекции.
— Сбогувай се с блясъка, екзотичний Йо — недостижима мечта за всеки търговец на недвижими имоти — каза Кърноу. — Всички с радост ще се разделим с теб.
Звучи съвсем като стария познат Уолтър, помисли си Флойд. През последните няколко седмици той бе странно потиснат, сякаш имаше нещо наум. (Кой ли нямаше?) Прекарваше голяма част от незначителното си работно време в тихи дискусии с Катерина; Флойд се надяваше, че не е развил медицински проблем. В това отношение досега поне имаха успех; последното нещо, от което се нуждаеха, бе някой спешен случай, който да изисква намесата на командира доктор по хуманна медицина.
— Невежлив си, Уолтър — обади се Брейловски. — Тъкмо започваше да ми харесва. Вероятно е твърде забавно да караш лодка по езерата от лава.
— Какво ще кажеш за шиш, приготвен във вулкан?
— Или пък бани от течна сяра.
Всички се развеселиха, дори станаха малко истерични от облекчение. Макар да бе още твърде рано да се отпуснат и най-критичната фаза на маневрата да беше все още пред тях, първата стъпка от дългия път към дома бе успешно направена. Само по себе си това бе достатъчна причина за скромно тържествуване.
Ала не продължи дълго, тъй като Таня бързо нареди на всички, които не са на дежурство, да си отпочинат — и да поспят, ако е възможно — като предварителна подготовка за маневрата при Юпитер, която трябваше да стане само след девет часа. Когато се видя, че хората не бързат да се раздвижат, Саша изчисти коридорите с вика:
— Ще ви обесят за това, бунтовни кучета!
Само преди две нощи, като рядко удоволствие, се бяха наслаждавали на „Бунтът на Баунти“, за който всички военни историци твърдяха, че е дал най-добрият капитан Блай от времето на легендарния Чарлс Лотън. На борда се усещаше нежеланието на екипажа Таня също да го гледа.
След два неспокойни часа в хамака си Флойд се отказа от опитите да заспи и се понесе към мостика за наблюдения. Юпитер бе още по-голям и бавно избледняваше, докато корабите се носеха покрай най-близката точка откъм тъмната му страна. Великолепен, почти пълен диск, той показваше безкрайно богатство от подробности ленти облаци, точици във всички цветове на дъгата от ослепително бяло до керемиденочервено, тъмни изригвания от незнайни дълбини, циклоничния овал на Голямото Червено Петно — подробности, които човешкото око не можеше да възприеме в тяхната цялост. Кръглата тъмна сянка на луната — вероятно Европа, помисли си Флойд — преминаваше през меридиана пред Слънцето. Той наблюдаваше невероятната гледка за последен път; макар че трябваше да бъде готов за максимално натоварване след шест часа, беше престъпление да губи ценни мигове в сън.
Къде ли беше онова петно, което Наземната контрола ги бе помолила да наблюдават? Би трябвало да се приближават към него, ала Флойд не бе сигурен дали щяха да го видят с просто око. Василий щеше да е много зает, за да се занимава с това; може би щеше да помогне с малко любителска астрономия. На времето, трябваше да признае, че макар и за кратко, той си бе изкарвал прехраната като професионалист.
Той активира контролната система на главния петдесетсантиметров телескоп — за щастие обхвата за наблюдения не бе намален от „Дискъвъри“. Ето го, приближаваше се тъкмо над ръба на диска.
Поради така стеклите се обстоятелства Флойд бе един от десетте най-големи специалисти по Юпитер в Слънчевата система; останалите деветима работеха или спяха около него. Той веднага забеляза, че има нещо твърде странно около петното; бе тъй черно, че приличаше на дупка, пробита в облаците. От неговата гледна точка то като че ли беше елипса със заострени краища; Флойд прецени, че погледнато точно отгоре, петното щеше да има формата на идеален кръг.
Запечата някои положения, после повиши силата на максимум. В резултат на бързото въртене около оста си Юпитер се извъртя така, че Флойд имаше по-ясен изглед към петното; а колкото повече се взираше, толкова повече се объркваше.
— Василий — извика той по интеркома, — ако имаш свободна минута, погледни петдесетсантиметровия монитор.
— Какво наблюдаваш? Важно ли е? Проверявам орбитата.
— Върши си работата. Но искам да те осведомя, че открих петното, от което се интересува Наземната контрола. Изглежда много особено.
— По дяволите. Съвсем го забравих. Добри наблюдатели сме, щом момчетата от Земята ни насочват какво да наблюдаваме. Почакай пет минути — няма да избяга.
Наистина, помисли си Флойд; дори можеше да се проясни. При това нямаше нищо унизително в това да пропуснат нещо тъй земно или лунно — което астрономите са наблюдавали. Юпитер бе много голяма планета, те са твърде заети, а телескопите на Луната и на Земята бяха сто пъти по-мощни от инструмента, който използваше в момента.