— И ние обичаме да работим с теб, Хал. Ще продължим да го правим, дори да сме на милиарди километри разстояние.
— Три минути до запалването. Всички системи са номинални. Радиационните щитове са проверени. Имаме проблем с изоставането на времето, доктор Чандра. Вероятно ще се наложи да се консултираме без отлагане.
Това е неразумно, помисли си Кърноу, а ръката му не се отлепваше от прекъсвача в джоба му. Убеден съм, че Хал е самотен. Дали не имитира някои черти от характера на Чандра, които ние никога не сме подозирали?
Светлините запремигваха тъй незабележимо, че само човек, запознат отблизо с всеки нюанс от поведението на „Дискъвъри“, би го забелязал. Новината можеше да бъде и добра, и лоша — плазменото запалване можеше да е започнало, а можеше и да е спряло…
Той рискува един поглед към Чандра; лицето на дребничкия учен бе измършавяло и измъчено и почти за първи път Кърноу изпита истинско съчувствие към него като към друго човешко същество. Спомни си смущаващото обстоятелство, което Флойд му бе доверил — предложението на Чандра да остане в кораба и да прави компания на Хал по време на тригодишното пътуване към дома. Повече не бе чул да се споменава за това и вероятно след предупреждението всичко е било забравено. Но вероятно беше Чандра отново да се е съблазнил; ако беше така, той вече нямаше какво да направи. Нямаше време да се извърши необходимата подготовка, дори ако останеха да променят орбитата си и отложеха тръгването, без да спазят срока. Което Таня никога не би разрешила след всичко, което се бе случило.
— Хал — прошепна Чандра толкова тихо, че Кърноу едва го чу. — Трябва да тръгваме. Нямам време да ти изложа всички причини, но те уверявам, че е така.
— Две минути до запалването. Всички системи са номинални. Започнал е последният етап. Съжалявам, че не можете да останете. Можете ли да ми съобщите само някои от причините по реда на тяхната важност?
— Не и за две минути, Хал. Продължавай броенето. По-късно всичко ще ти обясня. Все още ни остава цял час… заедно.
Хал не отговори. Тишината продължаваше да тегне. Сигурно едната минута бе просрочена…
Кърноу погледна часовника. Господи, помисли си той, Хал го пропусна! Дали не бе спрял да брои?
Ръката му несигурно затършува из джоба за прекъсвача. Какво да правя сега? Бих искал Флойд да ми каже нещо, дявол да го вземе, ала вероятно се страхува да не влоши положението…
Ще почакам до време нула — не, не е чак толкова критично, да речем още една минута, — после ще го натисна и ще мина на ръчно…
От много, много далеч долетя слаб, свистящ писък, като звук от торнадо по линията на хоризонта. „Дискъвъри“ завибрира; появиха се първите познати признаци на възвърналата се гравитация.
— Запалване — обади се Хал. — Пълна тяга на Т плюс 15 секунди.
— Благодаря ти, Хал — отвърна Чандра.
Над тъмната половина
За Хейуд Флойд на борда на внезапно станалия му непознат мостик на „Леонов“ — тъй като вече нямаше безтегловност — събитията следваха последователността на кошмар, прожектиран на бавни обороти, сякаш не се случваха в реалността. Само веднъж в живота си бе попадал в подобна ситуация — беше в задната част на колата, когато спирачката поддаде. Изпитваше същото чувство на безпомощност — придружено от мисълта: Това всъщност няма значение — това не се случва с мен.
Сега, когато запалването започна, настроението му се промени; всичко започна да му изглежда отново реално. Нещата се развиха по предварителния план; Хал успешно ги водеше към Земята. С всяка измината минута бъдещето им ставаше все по-сигурно; Флойд постепенно се отпускаше, макар че бе все още нащрек по отношение на всичко, което ставаше около него.
За последен път — кога ли отново някой щеше да дойде по тези места? — той се носеше над най-голямата планета, сбираща в себе си хиляда Земи. Корабите се подредиха така, че сега „Леонов“ бе между „Дискъвъри“ и Юпитер и имаха открит изглед към тайнствено блещукащия пейзаж. В тази минута хиляди апарати правеха проучвания, записи; Хал щеше да продължи работата, дори когато си отидат.
Тъй като опасността бе преминала, Флойд внимателно „слезе“ от мостика — колко странно се чувстваше в условията на гравитация!, нищо че тежеше само десет килограма! — и отиде при Женя и Катерина в помещението за наблюдения. С изключение на извънредно слабите сигнални лампички то бе изцяло затъмнено, за да могат да се наслаждават на несравнимата нощна гледка. Той съжали Макс Брейловски и Саша Ковальов, затворени между херметическите врати в пълно снаряжение, задето пропускаха великолепния спектакъл. Те трябваше да бъдат готови да тръгнат на мига, за да разрежат лентите, които свързваха двата кораба, ако някой от експлозивите откажеше.