Имаше обаче още един начин, по който можеше да се гледа на това положение. Бяха загубили Юпитер; ала какво бяха спечелили на негово място? Таня, вярно уцелила момента, сигнализира за внимание:
— Василий, някаква повреда?
— Нищо сериозно, само една камера изгоря. Всички радиационни измервания са все още доста над нормалното, но не са стигнали опасни граници.
— Катерина, провери дозите, с които сме облъчени. Изглежда сме късметлии, ако не ни очакват още изненади. Наистина дължим благодарност на Боумън, и на теб, Хейуд. Имаш ли представа какво стана?
— Знам само, че Юпитер се превърна в слънце.
— Винаги съм мислила, че е твърде дребен за слънце. Някой не беше ли нарекъл Юпитер „Неуспялото слънце“?
— Вярно — отвърна Василий, — Юпитер е твърде дребен, за да започне сливането, ако не му се помогне.
— Искаш да кажеш, че току-що станахме свидетели на астрономическо инженерство?
— Несъмнено. Сега вече знаем каква е била целта на „Загадка“.
— Но как стана номерът? Ако трябваше ти да го направиш, Василий, как би извършил запалването на Юпитер?
Василий помисли минута, после намусено сви рамене.
— Аз съм само астроном-теоретик, нямам много опит в тази област. Но да видим… Е, ако не ми е разрешено да добавя още десет маси, равни на тази на Юпитер, или да променя гравитационната константа, предполагам, че ще се опитам да сгъстя планетата — хм, това е идея…
Гласът му изтля в тишината; всички търпеливо чакаха, от време на време насочваха поглед към пробляскващите екрани. Звездата, която навремето бе Юпитер, сякаш се бе успокоила след експлозивното си раждане; сега представляваше ослепително светло петънце, приблизително колкото Слънцето, гледано от Земята.
— Просто си мисля на глас, но може да стане и така, Юпитер е — беше — съставен главно от водород. Ако един голям процент бъде превърнат в много по-сбит материал — кой знае, може и неутронна материя? — той би могъл да се спусне до самия център. Ето какво са направили милиардите „Загадки“ с газта, която са всмукали при ядрения синтез — създавали са по-високи елементи от чист водород. Ето ви номер, който си струва да се знае! Край на складирането на метали — златото и то е толкова евтино, колкото алуминия!
— Но може ли да се обясни онова, което стана? — попита Таня.
— Когато сърцевината на планетата е станала достатъчно плътна, Юпитер се е разпаднал — вероятно за няколко секунди. Температурата се е повишила толкова много, че е станало възможно образуването на сплав. О, виждам десетина възражения — как са могли да преминат минимума на желязото; границата на Чандрасекар и така нататък. Няма значение. Тази теория е достатъчна като начало. По-късно ще поработя върху подробностите. Или ще измисля по-добра теория.
— Сигурен съм, че ще го направиш, Василий — съгласи се Флойд. — Но има един по-важен въпрос. Защо им е всичко това?
— Като предупреждение? — пробва Катерина по интеркома.
— За какво?
— Ще разберем по-късно.
— Не мислите ли — обади се Женя нерешително, — че е било катастрофа?
Нейните думи доведоха разискванията до мъртва точка и няколко секунди всички мълчаха.
— Каква ужасяваща идея! — обади се Флойд. — Но според мен трябва да я отхвърлим. Ако това е истината, нямаше да ни предупредят.
— Защо, вероятно е. Когато запалиш пожар в гората поради невнимание, правиш всичко възможно поне да предупредиш хората.
— Ето нещо, което също едва ли някога ще разберем — заключи Василий. — Винаги съм се надявал, че Карл Сейган е прав и че ще се окаже, че на Юпитер съществува живот.
— Сондите ни нищо такова не са показали.
— Имали ли са достатъчно възможности? Ще откриеш ли живот на Земята, ако наблюдаваш няколко хектара от Сахара или Антарктида? Това е почти всичко, което сме направили на Юпитер.
— Хей! — викна Брейловски. — А „Дискъвъри“ и Хал?
Саша включи приемателя на дълги вълни и затърси по скалата с честотите. Нямаше и следа от сигнал.
След малко той обяви на групата, която стоеше в безмълвно очакване:
— „Дискъвъри“ е изчезнал.
Никой не погледна към доктор Чандра; но се чуха приглушени съчувствени слова, като утешение за баща, току-що изгубил своя син.
Хал обаче бе запазил още една изненада за тях.
Подарък от светове
Радиосъобщението, излъчено до Земята, сигурно бе напуснало „Дискъвъри“ минути преди радиационния огън да обгърне кораба. Беше с прост текст и непрекъснато повтаряше едно и също:
ВСИЧКИ ТЕЗИ СВЕТОВЕ СА ВАШИ — С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ЕВРОПА. НЕ СЕ ОПИТВАЙТЕ ДА СЕ ПРИЗЕМИТЕ ТАМ.
Последваха поне хиляда повторения; после буквите се изкривиха и предаването прекъсна.