Макар да бе сънен, Флойд осъзна, че командирът — докторът по хуманна медицина Руденко бе някак несигурна, дори — нима бе възможно? — свенлива. Сякаш искаше да му каже нещо, но не се решава.
— Какво има, Катерина? — попита я той сънено.
— Още на никого не съм казала, но ти, сигурна съм, няма да проговориш. Има малка изненада.
— По-добре… е… да побързаш…
— Макс и Женя ще се женят.
— И това… ли… е… изненадата?…
— Не. Само те подготвям. Когато се върнем на Земята, Уолтър и аз също ще се оженим. Какво мислиш за това?
Сега разбрах защо прекарвахте толкова дълго време заедно. Да, това вече е изненада… кой би помислил!
— Много… съм… щастлив… да… го… чуя…
Гласът на Флойд затихна, преди да може да довърши изречението си. Ала все още осъзнаваше нещата и все още можеше да съсредоточи част от разпадащия се интелект върху новото положение.
Не мога да го повярвам, мислеше си той. Вероятно Уолтър ще промени решението си, преди да се събуди…
После в главата му се появи една последна мисъл, тъкмо преди да потъне в дълбок сън. Ако Уолтър наистина промени решението си, по-добре ще бъде изобщо да не се събужда…
Доктор Хейуд Флойд си мислеше, че всичко това е много забавно. А останалите от екипажа често се чудеха защо по време на целия път към Земята той се усмихваше.
Луцифер изгрява
Петдесет пъти по-ярък от пълната Луна, Луцифер промени небесата над Земята, като всъщност премахна нощта за цял месец. Въпреки зловещия си контекст наименованието бе неизбежно; и наистина „Носителя на светлината“ бе донесъл и лошо, и добро. Единствено вековете и хилядолетията бяха в състояние да покажат накъде Ще натежат везните.
Що се отнася до доброто — изчезването на нощта удължи много времето на човешката дейност особено в слаборазвитите страни. Навсякъде по света нуждата от изкуствено осветление значително бе намалена, което доведе до огромна икономия на електрическа енергия. Сякаш някаква гигантска лампа бе инсталирана в небето, за да осветява половината земно кълбо. Дори през деня Луцифер светеше, толкова ярко, че караше предметите да хвърлят сянка.
Селски стопани, кметове, градоначалници, полиция, моряци, почти всички заети в дейности на открито — особено в отдалечени райони — се радваха на Луцифер; той направи живота им по-лесен и сигурен. Но чувството им не се споделяше от влюбените, престъпниците, природолюбителите и астрономите.
Първите две групи не бяха доволни от факта, че дейността им рязко се ограничава, докато природолюбителите се тревожеха за влиянието на Луцифер върху животинския свят. Много нощни животни сериозно бяха засегнати, докато други бяха успели да се приспособят. Тихоокеанските организми, чието чифтосване зависеше от приливите и безлунните нощи, бяха извънредно застрашени и започнаха бързо да изчезват.
Незавидно беше и положението на астрономите, които работеха на Земята. Това не бе чак такава голяма катастрофа за науката, както би могла да бъде преди време, тъй като повече от половината от астрономическите изследвания зависеха от апаратура, базирана в космоса или на Луната. Тя лесно може да бъде защитена от блясъка на Луцифер; ала земните обсерватории бяха сериозно затруднени от появата на новото слънце в онова, което навремето бе нощно небе.
Човешкият род щеше да се приспособи, както се бе приспособявал хиляди пъти досега. Скоро щеше да дойде ново поколение, за което светът без Луцифер щеше да бъде непознат, но най-ярката от звездите щеше да остане вечна загадка за всеки мислещ човек.
Защо бе жертвана планетата Юпитер — и докога ли ще ни огрява новото слънце? Дали ще изгори бързо, или ще запази енергията си хиляди години — може би докато човечеството съществува? И най-после — защо бе това запрещение върху Европа, свят, сега забулен в облаци като самата Венера?
Трябваше да има отговор на въпросите; а Човечеството никога няма да бъде задоволено, докато не ги открие.
ЕПИЛОГ: 20,001
…И тъй като в цялата Галактика не откриха нищо по-ценно от Разума, те му помагаха да се развие навсякъде, където вече съществуваше. Превърнаха се във фермери в полето на звездите; сееха, а понякога жънеха. За съжаление случваше се и да плевят, колкото и да не го желаеха.
Едва последните няколко поколения, населяващи Европа, се решиха да надникнат в Обратната страна, далеч от светлината и топлината на незалязващото слънце, да надзърнат в пустошта, където ледът, покриващ в миналото цялата им планета, все още съществуваше. А още по-малобройни бяха онези, които оставаха, за да посрещнат кратката и страшна нощ, настъпваща със залеза на бляскавото, ала безсилно Студено Слънце.