За голяма изненада на чичо Паул това всъщност се оказа много трудно. Анализът на далекообхватните радарни наблюдения вече беше уважавано и утвърдено изкуство и всички специалисти, с които Паул се консултира, му дадоха един и същ отговор след значително закъснение. Освен това те го питаха: „Откъде взехте тези данни?“
— Съжалявам — отговаряше той. — Не ми е разрешено да кажа.
Следващата стъпка беше да приеме невъзможното за вярно и да започне да преглежда литературата по въпроса. Това можеше да се окаже огромна работа, защото той дори не знаеше откъде да започне. Едно нещо беше сигурно: груба, стремителна атака бе осъдена на провал. Щеше да бъде все едно Рьонтген на сутринта, след като е открил рентгеновите лъчи, да започне да търси обяснение за тяхното съществуване в списанията по физика от онова време. Информацията, от която се нуждаеше, все още беше години напред в бъдещето.
Но поне имаше известен шанс, че това, което търси, е скрито някъде в огромното тяло на съществуващото научно познание. Бавно и внимателно Паул Кройгер пусна в действие автоматична търсеща програма, предназначена не само за това, което щеше да открие, но и за това, което щеше да отхвърли. Тя трябваше да изключи всички свързани със Земята сведения — те със сигурност бяха милиони — и да се концентрира изцяло върху извънземните данни.
Едно от преимуществата, произтичащи от известността на д-р Кройгер, беше неограниченият му компютърен бюджет: той беше част от хонорара, който изискваше от различните организации, нуждаещи се от неговата мъдрост. Дори и търсенето да се окажеше скъпо, той не трябваше да се притеснява за сметката.
Но тя излезе учудващо малка. Имаше късмет: търсенето завърти само след два часа и трийсет и седем минути, на 21 456-ото сведение.
Заглавието му бе достатъчно. Паул беше толкова развълнуван, че собственият му компютърен секретар отказа да разпознае гласа му и трябваше да повтори командата, за да получи пълна разпечатка на данните.
Списание „Нейчър“ беше публикувало материала през 1981-ва — почти пет години преди неговото раждане! — и щом очите му се плъзнаха бързо по единствената му страница, той разбра не само че племенникът му е бил прав от самото начало, но и нещо също толкова важно — как е могло да се появи такова чудо.
Главният редактор на това списание отпреди осемдесет години сигурно е имал добро чувство за хумор. Материал, занимаващ се с ядрата на далечните планети, не е нещо, което би заинтересувало обикновения читател: този обаче имаше необичайно натрапващо се заглавие. Неговият компютърен секретар би открил достатъчно бързо, че някога то е било част от популярна песен, но това, разбира се, нямаше никаква връзка със случая. И без това Паул Кройгер никога не беше чувал за „Бийтълс“ и техните психоделични фантазии.
II.
Долината на черния сняг
Среща
Сега вече Халеевата комета беше твърде близо, за да може да бъде видяна; по ирония наблюдателите на Земята щяха да видят много по-добре опашката й, която вече се простираше на петдесет милиона километра разстояние под прави ъгли към орбитата на кометата, като вимпел, плющящ в невидимия вихър на слънчевия вятър.
На сутринта, в която трябваше да се състои срещата, Хейуд Флойд се събуди рано след един неспокоен сън. За него беше необичайно да сънува — или поне да си спомня сънищата си — и несъмнено за това бяха виновни очакваните вълнения през следващите няколко часа. Освен това той беше леко разтревожен от едно съобщение на Керълайн, която го питаше дали е чувал нещо за Крис напоследък. Той беше отговорил по радиото малко сбито, че Крис дори не си е направил труда да му благодари, когато му помогна да получи сегашното си назначение на предшественика на „Юнивърс“ — „Космос“; най-вероятно той вече се беше отегчил от маршрута Земя-Луна и търсеше вълнуващи преживявания на друго място.
„Както обикновено — бе добавил Флойд, — ще ни се обади, когато той реши.“
Веднага след закуска пътниците и научният екип се събраха, за да чуят последните указания на капитан Смит. Учените естествено не се нуждаеха от тях, но дори и да бяха почувствали някакво раздразнение, подобна детинска емоция бързо щеше да изчезне при вида на неземната гледка на главния панорамен екран.