След много увещания капитан Смит се съгласи да приземи „Юни-върс“ на стотина метра от Олд Фейтфул, най-големия гейзер на дневната страна. Гледката беше ужасяваща — един сивкавобял мъглив стълб се издигаше като някакво гигантско дърво от учудващо малко отвърстие в широкия триста метра кратер, който, изглежда, беше едно от най-старите образувания на кометата. Не след дълго учените плъзнаха по целия кратер, събирайки образци от неговите (за съжаление напълно стерилни) многоцветни минерали, и небрежно пъхаха своите термометри и тубички за образци направо в издигащия се стълб от вода, лед и мъгла.
— Ако изхвърли някого от вас в космоса — предупреди ги капитанът, — не очаквайте да се втурнем да ви спасяваме. Всъщност може и да изчакаме да паднете обратно.
— Какво иска да каже с това? — попита озадаченият Димитри Ми-хайлович. Както обикновено, Виктор Уилис беше готов с отговора.
— В небесната механика нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Всяко нещо, изхвърлено от Халеевата комета при умерена скорост, ще продължи да се движи в почти същата орбита — необходима е огромна промяна в скоростта, за да има някакво по-значително отклонение. Така че след едно завъртане двете орбити отново ще се пресекат — и вие ще се озовете точно там, откъдето сте тръгнали. Със седемдесет и шест години по-стар, разбира се.
Недалеч от Олд Фейтфул имаше още един феномен, който никой не би пренебрегнал съзнателно. Когато го видяха за първи път, учените не можеха да повярват на очите си. Простиращо се върху няколко хектара от Халеевата комета, изложено на космическия вакуум, пред тях се намираше нещо, приличащо на най-обикновено езеро, чиято единствена необичайна черта беше пълната му чернота.
Беше очевидно, че това не е вода; единствените течности, които можеха да останат неподвижни в тази среда, бяха тежките органични масла или смоли. Всъщност течността в езерото Туонела се оказа най-близка до катрана, доста плътна с изключение на един лепкав повърхностен слой, по-тънък от милиметър. При тази незначителна гравитация сигурно са били необходими много години — вероятно няколко обиколки около жарките пламъци на Слънцето, — за да придобие сегашната си гладка като огледало повърхност.
Езерото се превърна в главната туристическа атракция на Хале-евата комета, докато капитанът не сложи край на това. Някой (никой обаче не посмя да си присвои тази съмнителна чест) откри, че върху него може да се ходи напълно нормално, почти като на Земята; повърхностният слой беше достатъчно лепкав, за да задържи краката. Не след дълго повечето от членовете на екипажа вече имаха видеозаписи, на които изглеждаше, че вървят по вода.
Тогава капитан Смит провери въздушния шлюз, откри, че стените му са изобилно наплескани с катран, а реакцията му беше най-точното олицетворение на гняв, което някой беше виждал.
— Достатъчно е — процеди той през стиснатите си зъби, — че външната страна на кораба е покрита със… сажди. Халеевата комета е може би най-мръсното място, което съм виждал.
След това изявление разходките по езерото Туонела престанаха.
В края на тунела
В една малка, самостоятелна вселена, където всички се познават, не може да има по-голям шок от това да откриеш напълно непознат човек.
Хейуд Флойд се носеше плавно по коридора към главния салон, когато преживя точно това тревожно събитие. Той се вторачи удивено в непознатия, чудейки се как този пътник без билет е успял да остане незабелязан толкова дълго време. Другият човек отвърна на погледа му със смутено и същевременно предизвикателно изражение и очевидно чакаше Флойд да заговори пръв.
— Ах, Виктор! — каза най-сетне Флойд. — Извинявай, че не те познах. Значи си извършил върховната саможертва за научната кауза — или може би заради твоята публика?
— Да — отвърна кисело Уилис. — Всъщност аз успях да се намъкна в един от шлемовете — но проклетата четина стържеше така шумно по него, че никой не чуваше и дума от това, което казвах.
— Кога ще излезеш навън?
— Веднага щом Клиф се върне. Отиде да изследва пещерите с Бил Чант.
Първите полети около кометата през 1986 г. бяха навели на мисълта, че нейната плътност е значително по-малка от тази на водата — което можеше да означава само едно — или тя беше направена от много порест материал, или беше надупчена от кухини. И двете обяснения се оказаха верни.