И все пак, точно както беше случаят с революцията в Русия преди един век, имаше много, които мечтаеха да върнат часовника назад — или поне да саботират усилията на онези, които бяха узурпирали тяхната власт и привилегии. Обикновено те насочваха разочарованията и горчивината си към пропаганда, демонстрации, бойкоти, петиции до Световния съвет — и понякога произведения на изкуството. „Пътешествениците“ на Вил-хелм Смут беше призната за шедьовър на (каква ирония) английската литература дори от тези, които изобщо не бяха съгласни с автора.
Но имаше и групи, които смятаха, че политическите действия са безполезни и че единствено насилието ще възвърне бленуваното статукво. Въпреки че малко хора наистина вярваха, че могат отново да напишат страниците на историята, имаше много, които, ако не можеха да постигнат победа, с радост биха се задоволили с отмъщението.
Между двете крайности на напълно асимилираните и непримиримите имаше цял спектър от политически — и аполитични — партии. „Дер Бунд“ не бе най-голямата, но беше най-влиятелната и несъмнено най-богатата, тъй като контролираше по-голямата част от изнесеното богатство на бившата република чрез мрежа от корпорации и холдингови компании. Повечето от тях вече бяха съвършено легални и всъщност много уважавани.
В компанията Цанг Аероспейс беше вложен половин милиард от парите на Бунд, надлежно отбелязан в годишния балансов отчет. През 2059 г. сър Лорънс с удоволствие прие още половин милиард, който му позволи да ускори изграждането на малката си флота.
Но дори и неговият великолепен ум не успя да открие някаква връзка между Бунд и последната чартърна мисия на Цанг Аерос-пейс с „Галакси“. Халеевата комета тогава наближаваше Марс и сър Лорънс беше толкова зает с подготовката на „Юнивърс“ за излитане в срок, че почти не обръщаше внимание на рутинните операции на другите два кораба.
Въпреки че лондонската компания Лойдс изказа известни съмнения за предполагаемия маршрут на „Галакси“, тези възражения бързо бяха премахнати. Бунд имаше хора на ключови позиции навсякъде; това беше лошо за застрахователните брокери, но се оказа истински късмет за космическите адвокати.
Опасен товар
Не е лесно да извършваш полети по маршрут между различни точки, които не само променят местонахождението си с милиони километри на всеки няколко дена, но и преминават през скоростен обхват, който се измерва с десетки километри в секунда. Не може да става и дума за редовно разписание; понякога човек трябва да се откаже от полета и да остане в космопорта — или поне на орбита — и да изчака небесните тела в Слънчевата система да се подредят в по-благоприятна за човечеството конфигурация.
За щастие за тези периоди се узнава с години по-рано, така че те могат да се използват по възможно най-добрия начин за ремонти, модернизации и планетарни отпуски за екипажа. А понякога, при добър късмет и агресивни търговски умения, може да се уреди и някой местен чартърен полет, дори и ако той е еквивалент на старовремските екскурзии с лодка „веднъж около залива“.
Капитан Ерик Лаплас беше възхитен, че тримесечният престой над Ганимед няма да се окаже пълна загуба. Едно анонимно и неочаквано дарение за Планетарната научна фондация щеше да финансира разузнаване на спътниковата система на Юпитер (дори и сега никой не я наричаше „система на Луцифер“), като щеше да се обърне особено внимание на дузина от пренебрегваните по-малки и. Някои от тях изобщо не бяха изследвани както трябва, камо пък да бъдат посетени.
Веднага щом научи за мисията, Ролф ван дер Берг се обади на корабния агент на Цанг и направи някои дискретни проучвания.
— Да, първо ще се отправим към Йо — след това ще извършим прелитане над Европа…
— Само прелитане? На какво разстояние?
— Един момент — странно, в плана на полета не са отбелязани подробности. Но, разбира се, корабът няма да навлезе в Забранената зона…
— Която започваше на десет хиляди километра от повърхността, според последното постановление… преди петнайсет години. Всъщност бих искал да се кандидатирам за планетолог на мисията. Ще изпратя документите за моята квалификация…
— Не е необходимо, д-р Ван дер Берг. Вече питаха за вас.
Винаги е лесно да бъдеш мъдър, след като се случи непоправимото, и когато обръщаше поглед назад (след катастрофата имаше предостатъчно време за това), капитан Лаплас си припомняше някои странни аспекти от чартърния полет. Двама от членовете на екипажа внезапно се бяха разболели и веднага бяха подменени; той толкова се радваше, че е намерил заместници, че не провери документите им така внимателно, както би могъл. (А дори и да го беше направил, щеше да открие, че те са напълно редовни.)