Трябваше само да се уравновесява тягата срещу гравитацията, така че спускащият се кораб да достигне нулева скорост при нулева височина. Имаше и известно пространство за грешки, но то не бе голямо, дори за водните приземявания, които първите американски космонавти бяха предпочитали и на които Чанг сега неохотно подражаваше. Ако направеше грешка — а след последните няколко часа никой не би могъл да го вини за това, — нямаше да има домашен компютър, който да му каже: „Съжалявам — вие се разбихте. Искате ли да опитате отново? Отговорете с ДА/НЕ…“
Втори механик Ю и двама негови колеги, които стояха с импровизираните си оръжия пред заключената врата на мостика, бяха натоварени с може би най-тежката задача. Те нямаха монитори, на които да видят какво става, и трябваше да се осланят на съобщенията от каюткомпанията. Нищо не се чуваше и по монтирания микрофон, което никак не беше чудно. Чанг и Макмахън изобщо нямаха време или желание за разговори.
Кацането беше перфектно, почти без никакви трусове. „Галакси“ потъна с няколко метра, след това изплува отново, застана вертикално и благодарение на уравновесяващата тежест на двигателите зае изправено положение.
Едва тогава слушателите чуха първите разбираеми думи по монтирания микрофон.
— Роузи, маниачка такава — прозвуча гласът на Чанг, повече с примирено изтощение, отколкото с гняв. — Надявам се, че си доволна. Погуби всички ни.
Чу се пистолетен изстрел, а след това се възцари дълго мълчание.
Ю и колегите му търпеливо чакаха, защото знаеха, че скоро трябва да се случи нещо. Тогава те чуха как някой дърпа заключващите лостове и стиснаха здраво гаечните ключове и железните прътове, които носеха. Тя можеше да се справи с един от тях, но не и с всички.
Вратата се отвори много бавно.
— Съжалявам — каза втори помощник-капитан Чанг. — Сигурно за момент съм изгубил съзнание.
След това като всеки разумен човек той отново припадна.
Морето на Галилей
„Не мога да разбера защо един човек би искал да стане лекар, каза си капитан Лаплас. Или пък гробар. И двамата трябва да вършат някои доста неприятни неща…“
— Е, намерихте ли нещо?
— Не, капитане. Разбира се, аз нямам необходимите инструменти. Съществуват някои присадки, които могат да бъдат открити само с микроскоп — или поне така знам. Но те имат много малък обхват на излъчване.
— Може би е ретранслирала съобщенията чрез друг предавател, поставен някъде на кораба — Флойд предложи да го претърсим. Вие взехте отпечатъци от пръстите и има ли нещо друго, чрез което да установим самоличността й?
— Да, когато се свържем с Ганимед, ще изпратим всичко заедно с документите й. Но се съмнявам, че някога ще разберем коя е била всъщност Роузи или за кого е работела. Или пък защо, за Бога.
— Все пак тя прояви някаква човечност — каза замислено Лаплас.
— Сигурно е разбрала, че се е провалила, когато Чанг е дръпнал ръчката за прекратяване. Можеше да го застреля, вместо да го остави да се приземи.
— Страхувам се, че това няма да ни помогне много. Ще ви кажа какво се случи, когато Джен-кинс и аз изхвърлихме трупа през шахтата за отпадъци.
Докторът присви устни с гримаса на отвращение.
— Бяхте прав, разбира се — това бе единственото нещо, което можехме да направим. Е, не си направихме труда да прикачим някаква тежест; трупът няколко минути се носеше по вълните. Изчакахме да видим дали ще се отдалечи от кораба и тогава…
Докторът като че ли не можеше да намери подходящите думи.
— Какво, по дяволите?
— Нещо се надигна от водата. Като човка на папагал, но сто пъти по-голяма. То сграбчи Роузи с едно захапване и изчезна. Имаме си за компания нещо доста внушително; дори и ако атмосферата е годна за дишане, в никакъв случай не ви препоръчвам да плувате…
— Мостикът до капитана — каза дежурният офицер. — Голямо раздвижване във водата. Трета камера — сега ще ви покажа.
— Точно това видях! — извика докторът. Той почувства внезапен хлад при неизбежната, зловеща мисъл: „Надявам се, че не се връща за още!“
Изведнъж едно огромно тяло разцепи повърхността на океана и се издигна към небето. За момент цялата чудовищна фигура увисна между въздуха и водата.
Познатото също може да бъде шокиращо като странното — когато се намира в неподходящо място. Капитанът и докторът възкликнаха едновременно:
— Това е акула!
Успяха да забележат някои незначителни различия — в добавка към огромната папагалска човка, — преди гигантът отново да пльосне в морето. Имаше още един чифт перки и не се забелязваха хриле. Нямаше и очи, но от двете страни на човката бяха разположени някакви странни подутини, които сигурно служеха като сетивни органи.