Но в крайна сметка те щяха да гладуват; току-що бяха получили Драматично доказателство, че в моретата на Европа нямаше храна, а само отрова.
Все пак бяха успели да се свържат с Ганимед, така че сега цялата човешка раса знаеше за техните затруднения. Най-големите умове в Слънчевата система щяха да се опитат да ги спасят. Ако не Успееха, пътниците и екипажът на „Галакси“ щяха да умрат с утешението, че се намират в центъра на вниманието на цялото човечество.
IV.
При водоизточника
Отклонение
— Последните новини — съобщи капитан Смит на събралите се пътници — са, че „Галакси“ се намира в морето, и то в доста добро състояние. Един член на екипажа — стюардесата — е загинал. Не знаем какви са подробностите. Но всички останали са се спасили.
Всички системи на кораба работят; появили са се няколко теча, но положението е под контрол. Капитан Лаплас съобщава, че за момента не ги заплашва нищо, но силният вятър ги отнася все по-далеч от сушата, към центъра на Дневната страна. Този проблем не е много сериозен — има няколко големи острова, до които те са почти сигурни, че ще стигнат преди това. В момента се намират на деветдесет километра от най-близката суша. Видели са някакви големи морски животни, които не са показали признаци на враждебност.
Ако не се случи някой друг инцидент, те ще могат да преживеят няколко месеца, преди да свършат храната, която, разбира се, сега се разпределя много стриктно. Но според капитан Лаплас духът им все още е висок.
А сега за нас. Ако незабавно се завърнем на Земята, извършим зареждане с гориво и ремонт, можем да достигнем Европа при обратна орбита за осемдесет и пет дни. „Юнивърс“ е единственият подходящ за случая кораб, който може да се приземи там и отново да излети с по-голям полезен товар. Совалките на Ганимед могат да спуснат припаси, но това е всичко — макар че то може да реши въпроса в полза на живота или смъртта.
Съжалявам, дами и господа, че се налага да съкратим визитата си, но, мисля, ще се съгласите, че ви показахме всичко, което ви бяхме обещали. И съм сигурен, че ще одобрите новата ни мисия — макар че шансовете за успех са, честно казано, доста малки. За момента това е всичко. Д-р Флойд, мога ли да поговоря с вас?
Докато останалите напускаха бавно и замислено главната зала — станала сцена на много други по-обикновени събирания, — капитанът преглеждаше една папка, пълна със съобщения. Все още в някои случаи думите, напечатани на хартия, бяха най-удобното средство за общуване, но дори и тук техниката бе оставила своя отпечатък. Листовете, които четеше капитанът, бяха направени от мултифаксния материал за многократна употреба, който бе допринесъл толкова много за облекчаването на товара на скромното кошче за хартия.
— Хейуд — каза той, — сега, след като официалностите бяха приключени, както може би се досещате, каналите за свръзка са нажежени до бяло. А все още има много неща, които не разбирам.
— Аз също — отвърна Флойд. — Има ли нещо от Крис?
— Не, но Ганимед предаде съобщението ви; трябва вече да го е получил. Както може би знаете, личните връзки са анулирани по спешност, но, разбира се, за вас бе направено изключение.
— Благодаря, капитане. Мога ли да помогна по някакъв начин?
— Не мисля. Ако възникне нещо, ще ви уведомя.
Това бе може би последният път, за един доста дълъг период от време, когато те разговаряха спокойно. След няколко часа д-р Хейуд Флойд щеше да се превърне в „онзи побъркан стар глупак!“, а краткотрайният „Бунт на «Юнивърс»“ щеше да е започнал — предвождан от самия капитан.
Това всъщност не бе идея на Хейуд Флойд; но той би желал тя да е негова…
Прякорът на втори помощник Рой Джолсън, навигационния офицер, беше Звездата; Флойд го познаваше бегло по физиономия и не се бе случвало да разменят с него нещо повече от „Добро утро“. Затова Флойд беше доста изненадан, когато навигаторът нерешително почука на вратата на каютата му.
Астронавтът носеше комплект карти и изглеждаше малко притеснен. Едва ли причината за това бе присъствието на Флойд — всички на борда вече бяха свикнали с него, така че явно имаше нещо друго.
— Доктор Флойд — започна той с такъв загрижен и настоятелен тон, че слушателят му го оприличи на търговец, чието бъдеще зависи изцяло от сключването на следващата сделка, — искам да ви помоля за съвет и за помощ.
— Разбира се — но какво трябва да направя?
Джолсън разгърна картата, която показваше местонахождението на всички планети в орбитата на Луцифер.