Макар и да знаеше, още преди мисията да беше наполовина завършена, че Керълайн няма да го дочака, той отчаяно се надяваше, че Крис ще му прости. Но бе лишен дори от тази утеха; синът му беше останал без баща твърде дълго време. Когато Флойд се завърна, Крис бе намерил втори баща в лицето на мъжа, заел мястото му в живота на Керълайн. Отчуждението беше пълно; Флойд мислеше, че никога няма да свикне с това, но, разбира се, успя — след известно време.
Тялото му лукаво заговорничеше с подсъзнателните му желания. Когато най-сетне се завърна на Земята след проточилото се възстановяване в „Пастьор“, той веднага разви такива тревожни симптоми — включително и нещо, което подозрително напомняше гангрена на костите. Незабавно бе изпратен обратно в орбита. И остана там (ако не се смятат няколкото екскурзии до Луната), напълно пригоден за живота в условията на нулева до една шеста от земната гравитация на бавно въртящата се космическа болница.
Не живееше като отшелник — точно обратното. Дори докато се възстановяваше, той диктуваше доклади, даваше показания пред безбройните комисии, беше интервюиран от представители на средствата за масова информация. Беше известен човек и се наслаждаваше на това, докато можеше. Така компенсираше душевните си рани.
Първото пълно десетилетие — от 2020 до 2030 — беше минало толкова бързо, че сега му бе трудно да фокусира спомените си върху него. Имаше обичайните кризи, скандали, престъпления, бедствия — особено Голямото калифорнийско земетресение, чиито последици беше наблюдавал със затаен ужас на мониторите в станцията. При най-голямо увеличение на образа и благоприятни условия можеха да се видят отделни хора; но от своята гледна точка на бог той не можеше да стане съпричастен с бягащите точици, които напускаха горящите градове. Само наземните камери разкриваха истинския ужас на положението.
През това десетилетие, макар че резултатите щяха да се почувстват по-късно, политическите тектонски пластове се придвижваха също тъй неумолимо, както и геоложките — но в обратна посока, като че времето се връщаше назад. Защото в началото на Земята съществуваше само един суперконтинент — Пангеа, който през различните епохи се бе разцепил на няколко къса. Същото беше станало и с човека, който се бе разделил на неизброими племена и нации; сега те отново се смесваха, а старите езикови и културни бариери започваха да се вдигат.
Макар че Луцифер беше ускорил този процес, започнал десетилетия по-рано, когато ерата на реактивните самолети предизвика взрив в световния туризъм. Почти по същото време — това, разбира се, не беше съвпадение — сателитите и фибровата оптика направиха революция в комуникациите. С историческото премахване на таксите върху международните разговори на 31 декември 2000 г. всяко телефонно обаждане стана градско, а човечеството посрещна новото хилядолетие като едно голямо, разменящо си клюки семейство.
Както повечето семейства, и то не всякога живееше в мир, но споровете му вече не заплашваха цялата планета. Във втората — и последна — ядрена война бяха използвани същият брой бомби, както и в първата: точно две. И макар че теглото им в килотонове беше по-голямо, жертвите бяха далеч по-малко, защото и двете бяха хвърлени върху слабо населени петролни инсталации. На този етап Голямата тройка — Китай, САЩ и СССР — започна да действа с похвална бързина и мъдрост, изолирайки бойната зона, докато оцелелите противници не се вразумиха.
През десетилетието от 2020 до 2030 г. мащабна война между Великите сили беше също толкова немислима, колкото война между Канада и Съединените щати през миналия век. Това не се дължеше на някакво сериозно подобрение в човешкия характер или на какъвто и да било друг фактор, а на нормалното предпочитание на живота пред смъртта. Много от механизмите на мира дори не бяха съзнателно планирани: преди политиците да разберат какво става, те откриха, че тези механизми са вече на мястото си и функционират добре…
Никакъв държавник или идеалист не беше изобретил движението „Заложник на мира“; самото име бе измислено много по-късно, когато някой откри, че във всеки момент имаше около стотина хиляди руски туристи в Съединените щати — и половин милион американци в Съветския съюз, повечето от тях увлечени в традиционното си развлечение — да се оплакват от водопроводната инсталация. Като капак на всичко, и в двете групи имаше несъразмерно голям брой важни личности — синовете и дъщерите на богатите, привилегированите и политиците.