Уилис беше вбесен; всичките му бъдещи планове щяха да се провалят напълно. Той се носеше насам — натам, мърморейки за съдебни процеси, но никой не изрази и най-слабо съчувствие към него.
Грийнбърг, от друга страна, беше във възторг; сега вече наистина щеше да се върне към работата в космоса! А Михайлович, който отделяше много време да композира шумно в не особено звукоизолираната си каюта, бе също толкова възхитен. Той бе убеден, че промяната ще го вдъхнови за нови творчески висоти.
Маги М. прие нещата философски: „Ако това ще спаси живота на много хора, каза тя, поглеждайки остро към Уилис, не виждам как някой би могъл да възрази.“
Колкото до Ива Мерлин — Флойд положи специални усилия да й обясни как стоят нещата и откри, че тя е проумяла ситуацията забележително добре. И точно Ива, за негово пълно изумление, зададе въпроса, на който никой друг не бе обърнал достатъчно внимание: „А ако жителите на Европа не искат да се приземим — дори и за да спасим приятелите си?“
Флойд я погледна с искрено удивление; дори и сега все още му беше трудно да я възприема като обикновено човешко същество и не можеше да предскаже кога тя ще изрече някое бляскаво прозрение или някоя пълна глупост.
— Много добър въпрос, Ива. Вярвайте ми, и аз разсъждавам върху него.
Той казваше истината; никога не би могъл да излъже Ива Мерлин. Това за него би било светотатство.
Първите струйки пара започнаха да се появяват над отвора на гейзера. Те се стрелнаха нагоре по своите неестествени траектории във вакуума и бързо се изпариха под палещите лъчи на слънцето.
Олд Фейтфул отново се изкашля и прочисти гърлото си. Един снежнобял — и учудващо плътен — стълб от ледени кристалчета и водни капки бързо се издигна към небето. Земният инстинкт на всички им подсказваше, че той трябва да се разпръсне и да падне, което, разбира се, не стана. Стълбът продължи да се издига все понагоре, разгръщайки се съвсем слабо, докато най-накрая се сля с обширната, светеща обвивка на все още нарастващата глава на кометата. Флойд отбеляза със задоволство, че водопроводът започна да се тресе, когато течността нахлу в него.
Десет минути по-късно на мостика беше свикан военен съвет. Капитан Смит, все още намусен, удостои Флойд с леко кимване; вторият му помощник, който беше малко притеснен, проведе целия разговор.
— Е, работата потръгна, и то учудващо добре. С такива темпове можем да напълним резервоарите за двайсет часа — макар че може би ще се наложи да излезем и да закрепим по-устойчиво тръбата.
— А какво стана с примесите? — обади се някой.
Вторият помощник показа прозрачно найлоново пликче, пълно с безцветна течност.
— Филтрите се справиха с всичко до степен няколко микрона. За по-голяма сигурност течността ще мине през тях два пъти, като ще циркулира от един резервоар в друг. Но се боя, че няма да можем да ползваме плувния басейн, докато не отминем Марс.
Тази забележка предизвика смях, от който всички се нуждаеха, и дори капитанът малко се поотпусна.
— Ще включим двигателите на минимална тяга, за да се убедим, че Халеевата H20 няма да предизвика операционни аномалии. Ако има такива, ще зарежем цялото начинание и ще се отправим към дома, като използваме добрата стара вода от Луната, предоставена ни безплатно от кратера Аристарх.
Възцари се едно от онези мълчания, характерни за всички събирания, когато всеки очаква някой друг да заговори пръв. Тогава капитан Смит прекъсна неловката пауза.
— Както всички знаете — каза той, — аз никак не съм възхитен от тази идея. Всъщност… — Той изведнъж млъкна; всички знаеха много добре, че отначало бе решил да изпрати на сър Лорънс своята оставка, макар че при сегашните обстоятелства жестът му щеше да бъде донякъде безсмислен.
— Но през последните няколко часа се случиха две неща. Собственикът се съгласи с проекта — ако при изпитанията не възникнат някакви по-сериозни проблеми. Това всъщност е голямата изненада и аз не знам за нея нищо повече от вас — Световният космически съвет не само даде своето разрешение, но и настоя да направим това отклонение, като пое всички разходи, които ще възникнат. Предположенията ми вероятно не са по-добри от вашите.
Но едно нещо все още ме тревожи… — той погледна колебливо малкото пликче с вода, което Хейуд Флойд в момента беше вдигнал срещу светлината и леко го разклащаше. — Аз съм инженер, а не химик, за Бога. Това нещо изглежда чисто — но не би ли могло да повреди вътрешността на резервоарите?
По-късно Флойд не можа да си обясни напълно защо направи това; такава необмислена постъпка съвсем не беше в стила му. Вероятно просто бе изгубил търпение от всички тези спорове и искаше да се заеме с работата. Или може би сметна, че капитанът се нуждае от леко затягане на морала.