Веднага щом стана ясно, че ще успеят да акостират на брега, Ли даде заповед да бъдат изпразнени главните резервоари на „Галакси“, които той преднамерено бе напълнил с морска вода малко след кацането. Последваха няколко часа, изпълнени с големи неудобства, през които най-малко една четвърт от екипажа не се интересуваше от понататъшния развой на събитията.
„Галакси“ се издигаше все по-високо и по-високо във водата, като се клатеше все по-силно — и най-накрая рухна със страхотен плясък и остана да се носи по повърхността като трупа на някой кит в онези лоши стари времена, когато китоловните кораби ги напомпваха с въздух, за да не потънат. Когато видя положението на кораба, Ли нагласи нещата така, че кърмата да остане леко потопена, а предният мостик да се показва над водата.
Както и очакваше, „Галакси“ се завъртя с широката страна към вятъра. Тогава още една четвърт от екипажа бе извадена от строя, но Ли разполагаше с достатъчно помощници, за да спусне морската котва, която беше приготвил за това последно действие. Това беше просто един импровизиран сал, направен от празни кутии, завързани една за друга, но тежестта му накара кораба да се насочи към приближаващата се земя.
Сега вече виждаха, че се отправят — бавно и мъчително — към една тясна брегова ивица, покрита с малки камъни. Щом нямаше пясък, това бе най-доброто, на което можеха да разчитат.
Мостикът вече беше надвиснал над брега, когато „Галакси“ докосна дъното и Ли хвърли последния си коз. Той бе изпробвал двигателите само веднъж и не се осмели да повтори опита, за да не се повредят вече износените механизми.
За последен път „Галакси“ разтегна приспособленията си за приземяване. Чу се стържещ звук и корабът потрепера, когато долните подпори се врязаха в чуждопланетната повърхност. Сега вече бяха надеждно закотвени срещу ветровете и вълните на този океан без приливи и отливи.
Нямаше никакво съмнение, че „Галакси“ бе намерил тук своя последен пристан. Може би това важеше и за неговия екипаж.
V.
През астероидите
Звезда
Сега вече „Юнивърс“ се движеше толкова бързо, че орбитата му нямаше дори далечна прилика с тази на някое естествено тяло в Слънчевата система. Меркурий, който се намира най-близо до Слънцето, рядко надвишава петдесет километра в секунда при преминаването през перихелия; „Юнивърс“ бе развил два пъти по-голяма скорост през първия ден — и при това само с половината от ускорението, което щеше да достигне, когато станеше по-лек с няколко хиляди тона вода.
За няколко часа, докато преминаваха през орбитата й, Венера се бе превърнала в най-яркото от всички небесни тела след Слънцето и Луцифер. Малкият диск на планетата можеше да се види с невъоръжено око, но дори и най-мощните телескопи на кораба не показаха каквито и да са подробности. Венера, също като Европа, ревниво пазеше своите тайни.
Приближавайки се още повече към Слънцето, доста навътре в орбитата на Меркурий, „Юнивърс“ не само скъсяваше пътя, но получаваше и допълнителен тласък от гравитационното поле на небесното светило. Тъй като Природата винаги поддържа някакво равновесие, Слънцето загуби малко от скоростта си при този тран сфер, но ефектът щеше да се почувства едва след няколко хиляди години.
Капитан Смит използва преминаването на кораба през перихелия, за да възвърне част от престижа си, който неговото упорство беше подронило.
— Сега вече знаете — каза той — истинската причина, поради ко-ято прекарах кораба през Олд Фейтфул. Ако не бяхме измили цялата онази мръсотия от корпуса, досега той щеше да се е пренагрял над допустимото. Всъщност, съмнявам се, че термичният контрол щеше да издържи на натоварването — то вече е десет пъти над земните норми. — Поглеждайки през почти черни на цвят филтри към станалото неимоверно голямо Слънце, на пътниците не им бе никак трудно да му повярват. Всички бяха повече от щастливи, когато то отново придоби нормалните си размери и продължи да се смалява зад тях, докато „Юнивърс“ прорязваше орбитата на Марс, насочвайки се по финалния курс на своята мисия.
Членовете на „Прочутата петорка“ се бяха приспособили, всеки по свой начин, към неочакваната промяна в живота им. Михайлович се беше отдал на своето плодотворно и шумно композиране и рядко се появяваше, освен по време на хранене, когато разказваше скандални истории и дразнеше всички жертви, които му бяха под ръка, особено Уилис. Грийнбърг се беше самоназначил, без никой да му възрази, за почетен член на екипажа и прекарваше по-голямата част от времето си на мостика.