— Как предполагате, какво е той сега? — попита Уилис. — И всъщност — къде се намира?
— Вероятно последният ви въпрос е безсмислен — дори и за хората. Знаете ли къде се намира вашето съзнание?
— Не съм изучавал метафизика. Сигурно някъде в централната част на мозъка ми.
— Когато бях малък — въздъхна Михайлович, който имаше таланта да проваля и най-сериозните дискусии, — моят се намираше един метър по-ниско.
— Нека да приемем, че е на Европа; знаем, че там има монолит, а Боумън несъмнено е свързан с него по някакъв начин — знаете как предаде това предупреждение.
— Смятате ли, че той е предал и второто, което гласеше, че трябва да стоим настрана от Европа?
— И което сега се готвим да пренебрегнем…
— … в името на една благородна цел…
Капитан Смит, който обикновено оставяше разговора да тече накъдето иска, направи едно от редките си изказвания.
— Доктор Флойд — каза той замислено, — вие се намирате в уникално положение и трябва да се възползваме от него. Боумън вече се е отклонил веднъж от пътя си, за да ви помогне. Ако той все още е някъде там, може би ще го стори отново. Доста ме тревожи онази заповед: „Не се опитвайте да се приземите!“ Ако той би могъл да ни увери, че тя е — нека кажем — временно отменена, ще бъда много по-спокоен.
Чуха се няколко „тихо, тихо!“ около масата, преди Флойд да отговори.
— Да, и аз разсъждавах за същото нещо. Вече съобщих на „Галакси“ да внимават за някакви — да кажем — прояви, в случай че той се опита да установи контакт.
— Но, разбира се — каза Ива, — той може и да е умрял досега ако духовете могат да умират.
Дори и Михайлович нямаше подходящ коментар за това, но Ива очевидно усети, че никой не одобрява думите й. Без да се чувства виновна, тя опита отново.
— Уди, скъпи — каза тя. — Защо просто не му се обадиш по радиото? За това е направено, нали?
Тази идея вече беше хрумнала на Флойд, но някак си изглеждаше твърде наивна, за да я вземе на сериозно.
— Ще го направя — каза той. — Не смятам, че това би ни навредило.
Монолит
Този път Флойд беше сигурен, че сънува…
Не можеше да спи добре при нулева гравитация, а в момента „Юнивърс“ се носеше по инерция, с изключени двигатели и с максимална скорост. След два дни корабът щеше да започне едноседмичния период на постепенно намаляване на ускорението, освобождавайки се от огромния скоростен излишък, докато станеше възможно да кацне на Европа.
Колкото и да нагласяваше ограничителните колани, те винаги бяха или твърде стегнати, или твърде отпуснати. В зависимост от това той или се затрудняваше да диша, или се издигаше над леглото си.
Веднъж се събуди във въздуха и няколко минути махаше безпомощно с ръце и крака, докато най-накрая, напълно изтощен, успя да преплува няколкото метра до най-близката стена. Чак тогава си спомни, че просто трябваше да изчака; вентилационната система на каютата не след дълго щеше да го притегли към своята решетка без каквото и да било усилие от негова страна. Като опитен космонавт той много добре знаеше това; единственото му извинение беше просто паниката.
Но тази вечер бе успял да нагласи всичко както трябва; вероятно когато гравитацията се върнеше, щеше да му е трудно отново да се приспособи към нея. Лежа буден само няколко минути, припомняйки си последния разговор след вечеря, и след това заспа.
В съня си той продължаваше дискусията около масата. Имаше някои незначителни промени, които той прие, без да се учудва. Уилис например отново беше с брада — макар че тя бе пораснала само от едната страна на лицето му. Това, предположи Флойд, вероятно беше в името на някакъв научен проект, макар че му беше трудно да определи каква е неговата цел.
Във всеки случай той си имаше свои собствени грижи. Правеше си оглушки за критиките на Космическия администратор Мил сън, който незнайно как се бе присъединил към тяхната малка група. Флойд се чудеше как ли се е озовал на борда на „Юнивърс“ (дали се беше скрил в някой трюм?). Фактът, че Милсън беше мъртъв най-малко от четирийсет години, изглеждаше много по-маловажен.
— Хейуд — казваше старият му неприятел, — в Белия дом са много обезпокоени.
— Не мога да разбера защо.
— Радиосъобщението, което току-що изпрати до Европа. Имаше ли разрешение от Държавния департамент?
— Не сметнах, че е необходимо. Просто поисках разрешение за кацане.
— А, точно това е проблемът. От кого го поиска? Кое правителство издава разрешенията? Боя се, че всичко това е много необичайно.