Струваше му се, че корабът му по-скоро прилича на изхвърлен на брега кит, който с големи мъки е успял да роди своето малко в една чужда за него среда. Надяваше се, че „новороденото“ ще оцелее.
След четирийсет и осем часа, през които всички бяха много заети, „Уилям Цанг“ беше натоварена, изпробвана на една десеткило-метрова обиколка около острова — и готова да потегли. Все още разполагаха с предостатъчно време за мисията; според най-оптимистичните изчисления „Юнивърс“ не би могъл да пристигне по-рано от три дни, а пътешествието до планината Зевс, дори и като се вземеше предвид времето, необходимо на д-р Ван дер Берг да разположи обширния си набор от инструменти, щеше да отнеме само шест часа.
Веднага щом втори помощник Чанг се приземи, Лаплас го извика в каютата си. „Капитанът изглежда малко неспокоен“, помисли си Чанг.
— Добре се справи, Уолтър, но не сме и очаквали друго от теб.
— Благодаря, сър. И тъй, какъв е проблемът?
Капитанът се усмихна. Между членовете на екипаж, който работи толкова добре заедно, не можеше да има тайни.
— Началството, както обикновено. Неприятно ми е, че трябва да те разочаровам, но получих заповед само д-р Ван дер Берг и втори помощник Флойд да тръгнат със совалката.
— Ясно — отвърна Чанг с нотки на горчивина в гласа. — Какво им казахте?
— Все още нищо, затова исках да поговоря с теб. Готов съм да кажа на шефовете, че ти си единственият пилот, който може да доведе мисията до успешен край.
— Ще разберат, че това са само празни приказки. Флойд би могъл да се справи не по-зле от мен. Не съществува и най-малкият риск, освен някоя повреда, която може да се случи на всекиго.
— Все пак мога да си затворя очите, ако настояваш. В края на краищата никой не може да ме спре, а и всички ще станем герои, когато се върнем на Земята.
Чанг, изглежда, правеше някакви сложни изчисления и явно остана доста доволен от резултата.
— Ако заменим двеста килограма полезен товар с гориво, ще имаме една нова интересна възможност; възнамерявах да спомена за нея по-рано, но „Бил Ц.“ нямаше да се справи с цялото това допълнително оборудване и пълен екипаж…
— Досещам се и сам. Великата стена.
— Разбира се; можем да направим пълно изследване с едно или две прелитания и да разберем какво представлява тя в действителност.
— Мисля, че първоначалната идея беше много добра и не съм сигурен дали трябва да се приближаваме до Стената. Не бива да злоупотребяваме с късмета си.
— Може би. Но има и друга причина; за някои от нас тя дори е по-важната…
— Слушам те.
— „Циен“. Намира се само на десет километра от Стената. Бихме искали да спуснем там венец.
Ето какво бяха обсъждали неговите офицери толкова сериозно; не за първи път капитан Лаплас съжали, че не знае малко повече китайски.
— Разбирам — каза той тихо. — Ще трябва да го обмисля и да говоря с Ван дер Берг и Флойд, за да разбера дали са съгласни.
— А началството?
— Не, по дяволите. Това решение ще бъде мое.
Парчета стъкло
— Добре ще е да побързате — посъветваха ги от централата на Ганимед. — Следващото изравняване на планетите ще бъде доста лошо — нашият спътник ще предизвика трусове заедно с Йо. И не искаме да ви плашим, но ако радарът ни не се е побъркал, планината ви е потънала с още сто метра след последната проверка.
При тези темпове, помисли си Ван дер Берг, Европа отново ще стане плоска след десет години. Колко по-бързо се развиваха нещата тук в сравнение със Земята; това бе и една от причините, поради която спътникът беше толкова популярен сред геолозите.
Седнал в кресло номер две точно зад Флойд, със затегнат колан и изцяло заобиколен от своите инструменти, той изпитваше някаква странна смесица от вълнение и съжаление. След няколко часа най-голямото интелектуално приключение в живота му щеше да е приключило — по един или друг начин. Нищо от това, което можеше да му се случи в бъдеще, нямаше да може да се мери с него.
В душата му нямаше и следа от страх; той напълно се доверяваше на пилота и машината. Неочаквано и за самия него изпита някакво странно чувство на признателност към покойната Роуз Макмахън; ако не беше тя, той никога не би имал тази възможност и вероятно щеше да отнесе в гроба своите съмнения, без да може да ги провери.
Тежко натоварената совалка „Бил Ц.“ едва успя да преодолее гравитацията от една десета джи при излитането; тя не беше предназначена за такава работа, но щеше да се справи много по-добре по обратния път, когато товарът й щеше да бъде свален. Като че ли изминаха векове, докато совалката се издигне над „Галакси“, и през това време те успяха да забележат повредите на корпуса, както и следи от корозия, причинени от падащите от време на време умерено киселинни дъждове. Докато Флойд се занимаваше с операцията по излитането, Ван дер Берг предаде кратък доклад за състоянието на кораба от неговата гледна точка на привилегирован наблюдател. Той сметна, че това е в реда на нещата — макар че ако спасителната група пристигнеше, годността на „Галакси“ за пътуване в космоса вече нямаше да представлява интерес за никого.