— Започвам да си мисля, че май съм единственият, който не знае. Ван дер Берг хвана спътника си за рамото и го обърна с лице към извисяващата се грамада на планината Зевс. От това разстояние тя изпълваше половината от небесния свод — не само най-голямата, но и единствената планина на този сателит.
— Наслаждавай се на гледката. Трябва да проведа важен разговор. Той набра някакъв код на портативния си компютър, изчака да светне сигналът „Готов“ и каза:
— Централа Ганимед, едно-нула-девет — тук е Ван. Чувате ли ме? Веднага след обичайната времева пауза един глас, който явно беше електронен, му отговори:
— Здравей, Ван. Тук е централа Ганимед, едно-нула-девет. Готови сме да приемаме.
Ван дер Берг направи пауза, наслаждавайки се на момента, който щеше да помни до края на живота си.
— Свържете се със Земята, съобщение за чичо ми — седем-три-седем. Предайте следното: ЛЮСИ Е ТУК. ЛЮСИ Е ТУК. Край на съобщението. Моля, повторете.
„Може би не трябваше да му позволявам да го каже, каквото и да означава, помисли си Флойд, докато от Ганимед повтаряха съобщението. Но вече е твърде късно. Ще стигнем до Земята за не повече от час.“
— Извинявай, Крис — ухили се Ван дер Берг. — Просто исках да подчертая, че съобщението е от първостепенна важност, освен всичко друго.
— Ако не ми дадеш най-сетне някакво обяснение, ще започна да те режа на парченца с някой от тези оригинални стъклени ножове.
— Стъклени, как ли пък не! Е, обяснението може и да почака — то е направо възхитително, но е доста сложно. Така че ще ти съобщя само фактите.
Планината Зевс е един огромен диамант с приблизително тегло един милион — милион — тона. Или, с други думи казано, около двайсет пъти по седемнайсет карата. Но не мога да гарантирам, че е скъпоценен камък от първо качество.
VII.
Великата стена
Светилище
Докато разтоварваха апаратурата от „Бил Ц.“ и я разполагаха върху малката гранитна площадка, където се бяха приземили, Крис Флойд не можеше да откъсне очи от извисяващата се над тях планина. Какъв огромен диамант — по-голям от Еверест! А разпръснатите около совалката парчета сигурно струваха милиони, даже милиарди…
От друга страна, беше възможно да не са по-ценни и от парчета счупено стъкло например. Цената на диамантите винаги се контролираше от търговците и производителите, но ако на пазара се появеше буквално планина от скъпоценности, цените несъмнено щяха да паднат с главоломна скорост. Флойд започна да разбира защо толкова много заинтересовани страни бяха насочили вниманието си към Европа; политическите и икономическите възможности бяха безкрайни.
Ако не друго, Ван дер Берг поне бе доказал теорията си и сега отново се бе превърнал в сериозния, напълно отдаден на работата си учен, нетърпелив да завърши експеримента си без повече бавене. С помощта на Флойд — не беше лесно да се извадят някои от по-обемистите инструменти от претъпканата кабина на „Бил Ц.“ — те първо пробиха еднометрова дупка с портативна електрическа бормашина и внимателно отнесоха уреда обратно в совалката.
Флойд би разпределил задачите по друг начин, но разбра, че беше най-разумно първо да се свършат по-трудните неща. Едва когато разположиха навън комплект сеизмографи и закрепиха една панорамна телевизионна камера върху нисък и тежък триножник, Ван дер Берг се зае да събира някои от неизброимите богатства, лежащи навсякъде около тях.
— Ако не друго — каза той, докато внимателно подбираше някои парчета, които не бяха толкова остри, — от тях ще станат хубави сувенири.
— Освен ако приятелите на Роузи не ни избият, за да ги докопат. Ван дер Берг изгледа внимателно спътника си; той се запита каква част от истината Крис знаеше в действителност и за каква част, както всички останали, само се досещаше.
— Няма да си струва усилията, след като тайната вече е разгласена. След няколко часа компютрите на борсата ще обезумеят.
— Негодник такъв! — каза Флойд, по-скоро възхитен, отколкото ядосан. — Значи затова изпрати съобщението.
— Няма закон, който да забранява на учените покрай другото да извлекат и някаква полза, но ще оставя черната работа за приятелите ми на Земята. Честно казано, много повече ме интересува това, с което се занимаваме тук. Подай ми онзи гаечен ключ, ако обичаш…
На три пъти преди да завършат изграждането на станция „Зевс“, те за малко не бяха съборени от трусовете. Отначало усещаха вибрации под краката си, след това всичко започваше да се тресе и най-накрая се разнасяше някакъв ужасен, протяжен стон, който сякаш идваше от всички посоки. Дори и от въздуха, което се стори най-странно на Флойд. Той все още не можеше да свикне напълно с факта, че атмосферата около тях бе достатъчна, за да могат да провеждат разговори на близки разстояния без помощта на радиото.