Те все още бяха твърде далеч, за да видят дали някой се движи по улиците на този малък град на края на света. А когато се приближиха, видяха, че няма улици.
— Това е Венеция, направена от лед — каза Флойд. — Навсякъде ледени иглу и канали.
— Жителите явно са земноводни — отвърна Ван дер Берг. — Трябваше да очакваме подобно нещо. Чудя се къде ли са.
— Може да сме ги изплашили. „Бил Ц.“ вдига много по-голям шум отвън, отколкото вътре.
За известно време Ван дер Берг беше твърде зает да снима и да докладва на „Галакси“, за да му отговори. След малко каза:
— Не можем да си тръгнем, без да сме установили някакъв контакт. Ти беше прав — това е много по-важно от планината Зевс.
— Но може и да е по-опасно.
— Не виждам никакви следи от напреднала технология — всъщност не — това там прилича на стара радарна установка от двайсети век! Можеш ли да се приближиш?
— И да им позволя да стрелят по нас? Не, благодаря. Освен това времето ни изтича. Остават ни още десет минути — ако искаш да успеем да се доберем до базата.
— Не можем ли поне да се приземим и да разгледаме наоколо? Ето там има една скала без ледено покритие. Къде, по дяволите, са изчезнали всички?
— Сигурно са изплашени като мен. Остават девет минути. Ще мина веднъж над града. Трябва да заснемеш всичко, което можеш — да, „Галакси“, добре сме, — просто сме доста заети в момента — ще ви се обадя по-късно.
— Сега разбрах — това там не е радар, а нещо също толкова интересно. Насочено е точно към Луцифер — това са слънчеви елементи! Сигурно вършат доста добра работа в свят, където слънцето никога не се помръдва, а не можеш да запалиш и огън.
— Осем минути. Жалко, че всички са се скрили вкъщи.
— Или във водата. Можем ли да огледаме онази голяма сграда с откритото пространство около нея? Мисля, че това е кметството.
Ван дер Берг посочи една постройка, която беше много по-голяма от останалите и с доста по-различен външен вид; тя бе направена от вертикални цилиндри, които приличаха на огромни тръби на орган. Освен това тя нямаше безличния бял цвят на ледените иглу, а цялата й повърхност беше покрита със сложна смесица от най-различни цветове.
— Изкуството на жителите на Европа! — извика Ван дер Берг. — Това е нещо като стенопис. По-близо, по-близо! Трябва да го заснема!
Флойд послушно се снижаваше — все повече и повече. Той, изглежда, напълно бе забравил първоначалните си опасения за оставащото време; и изведнъж, със смаяна недоверчивост, Ван дер Берг разбра, че той се готви да кацне.
Ученият откъсна очи от приближаващата се повърхност и погледна към своя пилот. Макар че очевидно все още се справяше отлично с управлението на „Бил Ц.“, Флойд сякаш бе хипнотизиран; той се беше втренчил в някаква точка право по курса на спускащата се совалка.
— Какво ти става, Крис? — извика Ван дер Берг. — Знаеш ли какво правиш?
— Разбира се. Не го ли виждаш? — Кого да виждам?
— Онзи мъж, който стои до най-големия цилиндър. И той не носи никакви приспособления за дишане!
— Не ставай идиот, Крис! Там няма никой!
— Той гледа нагоре към нас. Маха ни — мисля, че го поз… 0, Боже мой!
— Там няма никой — никой! Издигни се!
Флойд изобщо не го слушаше. Той бе напълно спокоен, с професионално умение приземи „Бил Ц.“ и изключи двигателя точно в подходящия момент преди кацането.
Много внимателно Флойд провери показанията на уредите и натисна клавишите за обезопасяване. Едва когато завърши операцията по приземяването, той отново погледна през стъклото на кабината с озадачено, но радостно изражение на лицето.
Здравей, дядо — каза той тихо на някого, когото Ван дер Берг изобщо не можеше да види.
Призрак
Дори и в най-ужасните си кошмари д-р Ван дер Берг не беше си представял, че може да се озове на един враждебен свят в малка космическа капсула и че компания ще му прави само един луд. Но, слава Богу, Крис Флойд поне не буйстваше; може би чрез шеги и закачки щеше да го убеди да излети отново и да закара совалката на безопасно място — при „Галакси“…
Той все още беше втренчил поглед в нищото и от време на време устните му се движеха в някакъв безмълвен разговор. Чуждопланетният град, както и преди, си оставаше напълно безлюден и почти можеше да се предположи, че е бил изоставен преди няколко века. След известно време обаче Ван дер Берг забеляза някои признаци, които показваха, че градът е бил обитаван съвсем доскоро. Въпреки че реактивните дюзи на „Бил Ц.“ бяха издухали тънката снежна покривка около тях, останалата част от малкия площад все още беше леко заснежена. Тя бе като откъсната страница от книга, изписана със знаци и йероглифи, някои от които Ван дер Берг можеше да разчете.