— Значи вече ми вярваш.
— Не съм казвал, че не ти вярвам.
— Трябваше да си луд, за да го кажеш!
Това изведнъж премахна напрежението между тях и те се посмяха добре заедно.
— Не ми каза с какво е бил облечен.
— Със старомоден халат, точно както си го спомням от детските си години. Халатът изглеждаше много удобен.
— Някакви други подробности?
— Сега като ме питаш, се сетих, че изглеждаше много по-млад и имаше повече коса, отколкото последния път, когато го видях. Така че не мисля — как да кажа, — че наистина е бил той. Това беше нещо като образ, създаден от компютър. Или синтетична холограма.
— Монолитът!
— Да — и аз това си помислих. Помниш ли как Дейв Боумън се е появил на дядо ми на борда на „Леонов“? Може би сега е дошъл неговият ред. Но защо? Той не отправи към мен някакво предупреждение, дори не ми съобщи нещо определено. Само искаше да се сбогува и да ми пожелае всичко най-добро…
За няколко мъчителни мига по лицето на Флойд се появиха бръчки; но след това той си възвърна самообладанието и се усмихна на Ван дер Берг.
— Достатъчно говорих. Сега е твой ред да ми обясниш какво прави диамант с тегло един милион тона на един свят, който е изграден предимно от лед и сяра. И дано обяснението ти да е убедително.
— Такова е — каза д-р Ролф Ван дер Берг.
Тенджера под налягане
— Когато следвах във Флагстаф — започна Ван дер Берг, — ми попадна един стар учебник по астрономия, в който пишеше: „Слънчевата система се състои от Слънцето, Юпитер — и най-различни отломки.“ Поставя Земята на мястотой, а? Но едва ли определението е справедливо към Сатурн, Уран и Нептун — тези три газообразни гиганта са големи почти колкото половината от Юпитер.
— Но най-добре ще е да започна с Европа. Както знаеш, повърхността й е била равна и покрита с лед, преди Луцифер да започне да я затопля. Най-високата й точка е била само двеста метра, а нещата не са били много по-различни дори след като ледът се е стопил и много от водата се е придвижила и е замръзнала върху Нощната страна. От 2015 година — когато започнаха нашите подробни наблюдения — до ’38 година имаше само една висока точка на цялата луна — знаем какво представлява тя.
— Наистина знаем. Но макар че го видях със собствените си очи, все още не мога да си представя монолита като стена! Все си мисля, че е изправен нагоре — или че се носи свободно в пространството.
— Вече разбрахме, че той може да направи всичко, каквото поиска — всичко, което бихме могли да си представим — и много повече.
— Е, добре, през ’37 година на Европа се случи нещо, между две наши наблюдения. Планината Зевс — висока цели десет километра!
— се появи съвсем внезапно.
— Вулкани с такива размери не се появяват за две седмици; освен това вулканичната активност на Европа изобщо не може да се мери с тази на Йо.
— За мен е достатъчно голяма — промърмори Флойд. — Усети ли този трус?
— А и ако беше вулкан, той щеше да изхвърли огромно количество газове в атмосферата; наистина наблюдавахме някои промени, но те бяха твърде малки, за да подкрепят тази хипотеза. Цялата работа си остана за нас пълна загадка и понеже ни беше страх да се приближим малко повече — и бяхме заети със собствените си проекти, — не направихме кой знае какво освен да развиваме фантастични теории. Но никоя от тях, както се оказа в крайна сметка, не беше по-фантастична от истината…
— За първи път това обяснение ми хрумна по време на едно случайно наблюдение през ’57 година, но не се занимах с него по-сериозно в течение на две години. Тогава доказателствата станаха още по-убедителни; ако се отнасяха до нещо по-обикновено, те щяха да бъдат напълно достатъчни.
— Но преди да повярвам, че планината Зевс е изградена от диаманти, трябваше да открия приемливо обяснение. За един добър учен — а аз се смятам за такъв — никой факт не може да бъде достатъчно убедителен, ако не е подкрепен от някаква теория. Теорията може да се окаже погрешна — в повечето случаи е така, поне с някои детайли, — но тя трябва да предостави работна хипотеза.
— А както отбеляза и ти, за диамант с тегло един милион тона в свят, изграден от лед и сяра, трябва да се намери някакво приемливо обяснение. Разбира се, сега вече то е направо очебийно и аз се чувствам като проклет глупак, задето не съм прозрял отговора още преди години. Можех да предотвратя много неприятности и да спася поне един човешки живот.
Той замълча замислено и изведнъж попита Флойд:
— Някой да ти е споменавал името на д-р Паул Кройгер?
— Не: защо? Но, разбира се, чувал съм за него.
— Просто се чудех. Случиха се доста странни неща и се съмнявам, че някога ще узнаем всички подробности около тях.