Що се отнася до самото престъпление, никой не бе осъден или дори обвинен. Беше ясно, че то е било планирано в продължение на няколко години от някоя действена и мощна във финансово отношение организация. Съединените щати на Южна Африка обявиха, че нямат нищо общо със случая и че биха подкрепили едно официално разследване. Партията Бунд също изрази своето възмущение и обвини „Шака“.
Д-р Кройгер не бе изненадан от гневните, но анонимни бележки, които намираше сред пощата си, обвиняващи го в предателство. Те обикновено бяха написани на Африкаанс, но понякога в тях имаше някои дребни граматически или фразеологични грешки, което го караше да подозира, че те са част от кампания за всяване на дезинформация.
След известно обмисляне д-р Кройгер ги предаде на АСТРОПОЛ — „който сигурно вече има копия от тях“, каза си той кисело. АСТРОПОЛ му благодари, но както и бе очаквал, не направи никакъв коментар.
На няколко пъти втори помощници Флойд и Чанг и други членове от екипажа на „Галакси“ бяха канени на най-разкошните вечери в целия Ганимед от двамата загадъчни чужденци, с които Флойд вече се беше срещал. Когато по-късно поканените на тези, честно казано, разочароващи вечери обмениха мнения помежду си, те стигнаха до заключението, че хората, които ги разпитаха толкова учтиво, се опитваха да съберат някои улики срещу „Шака“, но явно не бяха стигнали много далеч.
Д-р Ван дер Берг, който бе виновникът за цялата история — и беше спечелил от нея много и в професионално, и във финансово отношение, — сега се чудеше какво да прави с новите възможности, които му бяха предоставени. Той бе получил много привлекателни предложения от различни земни университети и научни организации, но по ирония на съдбата не можеше да се възползва от тях. Беше живял твърде дълго време в условията на една шеста от земната гравитация и бе преминал медицинската граница, отвъд която не можеше да се върне.
Но Луната си оставаше една приемлива възможност; както и космическата болница „Пастьор“, обясни му Хейуд Флойд.
— Опитваме се да създадем там един космически университет — каза той — така че хората извън Земята, които не могат да живеят при степен едно джи, да могат все пак да общуват нормално със земните жители. Ще разполагаме с аудитории, зали за конференции, лаборатории — някои от тях ще бъдат съхранени само в паметта на компютър, но ще изглеждат толкова реални, че няма да можете да ги различите от истинските. Освен това ще можете да пазарувате от Земята чрез видеовръзка и така ще можете да използвате нечестно спечелените си пари.
За свое голямо учудване Флойд не само бе преоткрил внука си, но вече си имаше и племенник; той беше свързан с Ван дер Берг, както и с Крис, чрез една неповторима смесица от взаимно преживени събития. Но най-важното от тях бе загадката на видението в изоставения град на Европа под величественото присъствие на монолита.
Крис изобщо не се съмняваше в него.
— Видях те и те чух точно толкова ясно, колкото и сега — каза той на дядо си. — Но устните ти изобщо не се движеха — и най-странното е, че аз не сметнах това за необичайно. Струваше ми се напълно естествено. В цялото това преживяване имаше някакво чувство на покой. Беше някак тъжно — не, печално може би е по-точната дума. Или може би примирено.
— Сетихме се за вашата среща с Боумън на борда на „Дискъвъри“ — добави Ван дер Берг.
— Опитах се да се свържа с него по радиото, преди да се приземим на Европа. Изглеждаше малко наивно, но не можех да измисля нищо друго. Бях сигурен, че той е там независимо в каква форма.
— И не получихте ли някакъв отговор?
Флойд се поколеба. Споменът бързо избледняваше, но внезапно той си припомни нощта, когато минимонолитът се появи в каютата му.
Тогава не беше станало нищо, но от този момент нататък той знаеше със сигурност, че Крис е в безопасност и че ще се срещнат отново.
— Не — каза той бавно. — Не получих никакъв отговор. В края на краищата това може и да е било само сън.
VIII.
Царството на сярата
Огън и лед
Преди началото на ерата на планетарните проучвания в края на двайсети век много малко учени биха повярвали, че може да съществува живот на един толкова отдалечен от слънцето свят. И все пак от половин милиард години насам скритите морета на Европа изобилстваха с животински форми поне колкото земните.
Преди възпламеняването на Юпитер ледена обвивка предпазваше тези океани от вакуума над тях. В повечето случаи ледът беше дебел няколко километра, но съществуваха и по-тънки пластове, където той се пропукваше и оставяше оголени пространства. Тогава се провеждаше краткотрайна битка между две напълно враждебни стихии, които не влизаха в пряко взаимодействие на никой друг свят в Слънчевата система. Войната между Морето и Космоса неизменно завършваше с една и съща мъртва хватка; изложената на вакуума вода едновременно вреше и замръзваше, възстановявайки ледената броня.