И всяка от тях бе обречена. Освен че източниците на енергия бяха непостоянни и непрекъснато се местеха, приливните сили, които ги подхранваха, постепенно отслабваха. Дори и да успееха да развият своя разум, жителите на Европа трябваше да загинат при окончателното замръзване на техния свят.
Те бяха хванати в капан между огън и лед — докато най-накрая Луцифер експлодира в небето над тях и съживи вселената им.
А една огромна правоъгълна фигура, черна като нощта, се материализира край брега на новосъздадения континент.
Триединство
„Справихте се много добре. Сега те няма да се изкушат да се върнат отново.“
„Постепенно научавам много неща; но все още ми е мъчно, че старият ми живот си отива.“
„И това ще премине; аз също се върнах на Земята, за да видя отново хората, които някога обичах. Но сега зная, че има и неща, по-велики от Любовта.“
„Кои са те?“
„Състраданието е едно от тях. Справедливостта. Истината. А има и други.“
„За мен не е трудно да приема това. За своя вид аз бях много стар човек: Увлеченията на младостта ми отдавна са угаснали. А какво ще стане с — с истинския Хейуд Флойд?“
„И двамата сте еднакво истински. Но той скоро ще умре, без никога да разбере, че е станал безсмъртен.“
„Какъв парадокс — но мога да го проумея. Ако това чувство просъществува, може би един ден ще ви бъда признателен. На вас ли трябва да благодаря — или на монолита? Онзи Дейвид Боумън, с когото се срещнах преди цяла вечност, не притежаваше такива сили.“
„Така е; много неща се случиха през това време. Хал и аз придобихме много нови знания.“
„Хал! Той тук ли е?“
„Тук съм, д-р Флойд. Не очаквах, че ще се срещнем отново, особено по такъв начин. Да изработя вашето ехо беше интересна задача за мен.“
„Моето ехо? 0 — разбирам. Защо го направихте?“
„Когато получихме съобщението ви, двамата с Хал разбрахме, че можете да ни бъдете полезен тук.“
„Полезен — на вас?“
„Да, макар и да ви се вижда странно. Вие притежавате много знания и опит, които ни липсват. Можете да го наречете мъдрост.“
„Благодаря ви. Добре ли беше, че се появих на своя внук?“
„Не: това причини много неудобства. Но беше породено от състрадание. Трябва да се преценява кое е по-важно.“
„Казахте, че се нуждаете от помощта ми. За какви цели?“
„Въпреки всичко, което сме научили, все още има много неща, които ни убягват. Хал картографира вътрешните системи на монолита и можем да управляваме някои от най-простите. Той е уред, който има много предназначения. Първичната му функция, изглежда, е да служи като катализатор на разума.“
„Да — предполагахме такова нещо. Но нямахме доказателства.“
„Вече има такива, защото успяхме да се доберем до неговите спомени — или някои от тях. Преди четири милиона години в Африка той е дал на едно племе гладуващи маймуни тласъка, който постепенно е довел до превръщането им в човешки вид. Сега повтори същия експеримент и тук — но на една ужасяваща цена.“
„Когато Юпитер бе превърнат в слънце, за да може този свят да осъзнае своите възможности, една друга биосфера бе унищожена. Нека ви я покажа такава, каквато я видях някога…“
Докато падаше през бучащото сърце на Голямото Червено Петно, а мълниите на неговите гръмотевични бури, обхващащи цели континенти, проблясваха около него, той разбра защо е оцеляло през вековете, въпреки че беше съставено от много по-прости газове от онези, които образуваха ураганите на Земята. Тънкият писък на водородния вятър заглъхна, когато той потъна в по-спокойни дълбини, и снежни восъчни парцали ~ някои от които вече се сливаха в едва забележими планини от въглеводородна пяна — заваляха от висините. Вече беше достатъчно топло, за да съществува вода в течно състояние, но тук нямаше океани; тази среда, изградена изцяло от газове, бе твърде разредена, за да може да ги задържи.
Той се спускаше през нови и нови облачни слоеве, докато най-накрая навлезе в област с такава чистота, че дори и човешкото око би могло да обхване район с диаметър повече от хиляда километра. Това бе само едно малко въртопче в огромната спирала на Голямото Червено Петно; то криеше тайна, за която хората предполагаха отдавна, но не бяха имали възможност да я докажат.