— Готова ли сте да съдействате?
— И как по-точно?
— Като потвърдите написаното в тези папки. Както сама казахте, вие сте преписвали някои от тях на машина.
— Да не си адвокат?
— Днес не.
Спомних си какво ми бе казал самият Оливър за дозирането на информацията според нуждите да се знае и как никой освен него не разбирал това.
— А вие откъде знаете точно какво се е случило? Оливър в никакъв случай не ви е посветил в крайната цел.
Жената ми хвърли нервен поглед, доловила недоверчивостта в гласа ми.
— Не, нищо не ми е казвал — отвърна тя.
Това беше озадачаващо.
В този момент чух шум зад гърба си и усетих нечие присъствие.
— Аз й разказах — рече Брус Лейл.
39
Скочих от стола си.
— Не изглеждаш зле за човек, опечен в кола бомба.
— Посещението ти прекъсна моята операция за отвличане на вниманието — отбеляза Лейл.
— Беше твърде драматична, не мислиш ли?
— Всъщност лично Оливър ми подсказа идеята. Дойде да ме види преди няколко дни. С него никога не сме се разбирали. Той ми каза, че би било жалко, ако колата ми вземе, че гръмне някой ден и аз съм в нея. И тогава си казах: по дяволите, защо не?
— И какъв беше смисълът?
— Привлича внимание, което ще го забави, и ми дава възможност да се скрия от него. — Той помълча, после добави: — И от твоите призовки.
— Аз отивам с него — каза Си. — Том Оливър няма да остави нещата така. Валдес предизвика пожар, който ти дораздуха.
— Радвам се, че си разбрал намека ми — каза Лейл. — Питах се дали ще загрееш.
— Противно на това, което ме нарече, аз не съм някакъв тъп новобранец.
— Продължавай да си го повтаряш. Малко самоувереност на терена няма да ти навреди. Ще имаш нужда от това.
— Значи в колата не е имало човек?
— Не. Само един голям взрив. Минаха няколко часа и те със сигурност вече знаят, че не съм бил вътре. Местните се питат какво ли става. Оливър вероятно се чеше по главата. Идеята беше просто да спечеля малко време и да го забавя. — Той насочи показалец към мен. — След като Фостър ми позвъни, проведох няколко телефонни разговора. Оливър е обект на разследване от Бюрото. Вътрешна проверка за корупция. Отделно от това го разследва и група към Министерството на правосъдието, ръководена от юристка на име Стефани Нел. Ти за нея ли работиш?
Кимнах, решавайки да играя честно.
— Висш служител на ФБР на име Дан Ведърн бе застрелян днес в Сейнт Огъстин. От Валдес.
— Да застреляш шефа на разузнавателния отдел на ФБР се иска смелост.
— Не изглеждаш шокиран.
— Рядко се шокирам.
— Възникват много въпроси защо хората от ФБР проявяват такова любопитство към някакъв Двоен орел и към човек на име Хуан Лопес Валдес, който бил дошъл на Драй Тортугас от Куба. Ти помагал ли си на ФБР да се сдобие с монетите?
Лейл се усмихна.
— Открих ги покрай едно проникване с взлом по линия на КОНТРАПРО, мисля, през шейсет и трета. Не си спомням точно. Монетите бяха забъркани в някаква мафиотска история. Задигнахме ги, за да предизвикаме братоубийствена война във въпросната фамилия. Така и стана. Те се избиха помежду си по-бързо, отколкото бихме могли да ги изправим пред съд. Оливър си прибра монетите. Ако ги беше предал на Тайните служби, щеше да предизвика буря от въпроси, на които никой не желаеше да отговаря. Затова просто ги задържахме. По този начин бяхме насъбрали доста пари и ценни предмети. Нещо като частен резервен фонд. Знам, че на Валдес и Фостър беше платено с тези монети.
— Ти ли си документирал транзакцията?
— Не и с Валдес. Само с Фостър. Оливър искаше всичко черно на бяло. Така Фостър никога нямаше да се раздрънка. Но монетата беше обида към него. Той трябваше да я обърне в пари, а Оливър знаеше, че това никак не е лесно.
— Бил ли е Фостър информатор на ФБР?
Лейл не отговори веднага. Накрая заяви:
— Тук ще се възползвам от правото си да запазя мълчание. Питай Фостър.
— Ведърн каза, че са смятали да те арестуват.
— Още една причина за големия взрив. Оливър ми подсказа, че Ведърн идва насам. Така искаше да ми намекне, че сме в един отбор. Проблемът на Ведърн бе, че подцени Оливър. Това е грешка, която аз нямам намерение да повтарям. Оливър беше най-големият мазник на света. Непрекъснато си просеше одобрение от Хувър. Казваше на мерзавеца това, което той искаше да чуе, и правеше всичко, което Хувър му нареждаше. После, когато Хувър умря, Оливър моментално се отрече от него и така успя да се задържи на служба още двайсет и пет години. Той знае къде са скрити много скелети, и то буквално, и още има приятели на високи постове.