— Добре ли си? — попита тя, когато стигна до него.
Роджърс кимна.
— Но не изглеждаш така.
— Не мога да намеря още общ език с него.
— Знам. Понякога си мислиш, че той наистина има по-добър поглед върху нещата. А друг път се чувстваш, като че ли се опитва да те държи в напрежение като някой досаден учител.
Роджърс я погледна.
— Вярно е, Ан. Ти явно доста си мислила за него.
Тя се изчерви.
— Опитвам се да разбера всекиго. Това е лош навик.
За да смени темата на разговора, Ан натърти на думата „всекиго“. Веднага разбра, че е сгрешила.
— Ами аз какъв съм? — попита Роджърс.
Ан го погледна в очите.
— Ти си честен и решителен човек, който живее в свят, твърде сложен за подобни качества.
Двамата спряха пред кабинета му.
— И това добро ли е, или лошо?
— Неприятно е — отвърна Ан. — С малко отстъпки ти вероятно би постигнал много повече.
Без да отклони погледа си от Ан, Роджърс въведе кода си в устройството за отключване.
— Но ако не стане точно както искаш, заслужава ли си да отстъпваш? — попита той.
— Аз винаги считам, че малкото е по-добре от нищо — отвърна тя.
— Ясно. Но не съм съгласен. — Сега Роджърс се усмихна. — Ан, знаеш ли какво? Когато друг път поискаш да ми съобщиш, че съм инат, просто ела и ми го кажи.
Роджърс й козирува, влезе в кабинета си и затвори вратата зад себе си.
Ан остана за миг на място, а после се обърна и бавно се насочи към своя кабинет. Мъчно й беше за Майк. Той беше добър и много умен човек. Но бе фатално увлечен да действа без всякаква дипломация, дори и ако това се отнасяше за такива „дреболии“ като национален суверенитет и одобрение от Конгреса. Имаше репутацията на „гореща глава“, което му бе попречило да стане заместник-министър на отбраната и му бе спечелило мястото тук като компенсация. Той бе приел този пост, защото на първо място и преди всичко беше добър войник, но никога не можа да се примири… Особено пък с цивилния си началник.
„Какво да се прави — помисли тя. — Всеки си има някакви проблеми.“ Като нея например. Проблемът, за който Роджърс лекичко й намекна.
Щеше да й липсва Пол, нейният добър и благороден кавалер, рицарят, който няма да изостави съпругата си, колкото и да му струва това. Още по-лошо беше, че Ан не можеше да престане да си мечтае как би могла да му помогне да се отпусне, ако вместо Шарън и децата тя и синът й биха отишли с него в Южна Калифорния…
4.
Събота, 2:00 часа следобед, Брайтън Бийч
След като се вмъкна нелегално от Русия в Америка през 1989 година, красивият чернокос Йосиф Херман работеше в магазина за тестени изделия „Бестония“ в района на Брайтън Бийч в Бруклин. Тук той отговаряше за посипването на още топлото тесто със сол, сусам, чесън, лук, маково семе и други подправки. Работата в близост до пещта беше ужасна през лятото и приятна през зимата, но целогодишно му доставяше удоволствие със сравнителното си спокойствие. Работата тук не беше като в Русия.
Собственикът, Арнолд Белник, му се обади по интеркома.
— Херман, ела в канцеларията. Имам специална поръчка.
Когато и да чуеше това, жилавият тридесет и седем годишен московчанин вече не беше спокоен. Старите инстинкти и чувства се събуждаха. Появяваше се необходимостта да оживее, да успее, да послужи на страната си. Това бяха умения, придобити през десетте години работа за КГБ, преди да бъде изпратен тук.
Като захвърли престилката си в ъгъла и предаде работата си на по-малкия син на Белник, Херман се затича по скърцащото старо стълбище, като прескачаше по две стъпала. Влезе направо в канцеларията, осветена от флуоресцентната настолна лампа, както и от лъча, който се процеждаше през мръсния прозорец. Той затвори вратата, заключи я и после застана пред възрастния човек зад бюрото.
Белник го погледна през облака цигарен дим.
— Ето. — Той подаде на Херман един лист.
Херман го погледна и го върна на Белник. Закръгленият, оплешивяващ мъж го постави в пепелника, докосна края му с пламъка на запалката си и го подпали. После изсипа изгорялото на пода и го стъпка с обувката, докато го превърна в пепел.
— Някакви въпроси?
— Да. Ще трябва ли да се крия после?
— Не — каза Белник. — Даже и да те наблюдават, няма причина някой да те свърже със събитието.