— Вие англичаните падате като есенни листа — продължи Валя. — Първо приключих с издателя на рисувани книжки и групата му, а сега и с теб. — Валя притисна дулото на пистолета в меката плът под шията на Пеги. — Ще се погрижа да те настаня в болница. След като поговорим.
Устните на Пеги помръднаха леко:
— Пре… Преди…
— Не, не — каза Валя със сатанинска усмивка. — След. Първо искам да разбера някои неща по отношение на работата ти. Например какво беше името в Хелзинки на…
Пеги нападна с такава бързина, че рускинята нямаше време да реагира. Тя вдигна свития юмрук, който почиваше върху гърдите й и където държеше сгъваемия автоматичен нож. Острието беше насочено надолу и Пеги го заби в трапчинката над гръдния кош на Валя и натисна навътре към ларинкса. В същото време използва лакътя на лявата си ръка, за да бутне другата ръка на Валя към пода да не би пистолетът все пак да изгърми.
Не изгърмя. Рускинята пусна пистолета и отчаяно се хвана за юмрука на Пеги с двете си ръце, като напразно се опитваше да измъкне ножа.
— Онова, което исках да кажа — изсъска Пеги, — беше, че „преди да си правиш труда да ме водиш в болница, би трябвало да се увериш, че падането ми наистина е било случайно“! — Тя натисна по-силно с ножа и Валя залитна и се опря върху тялото й. — Агентът, когото ти уби, беше моят есенен лист — добави тя. — И това сега е заради него.
— Не мърдай! — извика глас на руски откъм горния край на стълбището.
Пеги погледна и видя слаб аскетичен мъж в униформа на полковник от спецчастите. В дланта на изпънатата му неподвижна ръка имаше пистолет Р-6 със заглушител. Зад него все още задъхан и почесващ тила си, се виждаше човекът, когото беше нападнал Волков.
— Ще се отстраня от приятелката ви — каза Пеги на руски.
Тя се извърна, за да отдели Валя от себе си. Очите на жената бяха затворени, а лицето съвсем бяло, докато кръвта й изтичаше на струя върху мраморния под.
Полковникът слизаше по стълбите, с изпъната за стрелба ръка. Пеги положи Валя по гръб и сама застана права с гръб към стълбището.
— Горе ръцете — извика й офицерът. Дори и да чувстваше някакво съжаление към жертвата на Пеги, то не пролича в гласа му.
— Знам правилата. — Пеги започна бавно да се обръща, докато вдигаше ръце. Когато те бяха на нивото на гърдите й, тя се извърна рязко и насочи пистолета с късото дуло, който бе сграбчила, когато оставяше Валя на пода. Тя стреля по полковник Рузки в момента, когато прецени, че помежду им нямаше туристи. Той спря на мястото си — на седем стъпала преди партера и отвърна на предизвикателството й като на дуел. Пистолетът му изтрещя насреща й.
Пеги обаче не беше останала на мястото си. Веднага след изстрела тя се бе метнала наляво и на пода и се изтъркаля по него, докато стигна до основата на парапета.
След няколко секунди ехото от стрелбата утихна и остана само тънък издигащ се към тавана дим… И бързо нарастващо безформено червено петно върху униформата на полковник Рузки.
Изражението на офицера не беше се променило. Неговото поколение беше обучено да преживява мълчаливо болката. Но след миг изпънатата ръка се отпусна, пистолетът падна на пода, а Рузки го последва, като леко се завъртя встрани. С разперени ръце и с главата надолу, офицерът от спецназ се плъзна по стълбите към пода и тялото му спря до това на Валя.
Пеги насочи пистолета си към Погодин, който се бе свил зад орнаментирания парапет в горния край на стълбището. Беше го видяла как убива Волков и смяташе, че заслужава смъртта си. Но той като че ли прочете мислите й или може би видя обещанието за смърт в очите й и изведнъж се дръпна от стълбището и се втурна обратно към галерията. Пеги чу далечния тропот от тичащи крака. Дали беше охраната, туристите или други бойци, идващи на помощ, тя нямаше представа. Но макар и да й се искаше да види убиеца на Волков мъртъв, нямаше време да го гони.
Пеги се обърна, пъхна пистолета под блузата си и затича по останалите няколко стъпала към изхода, като викаше на руски:
— Помощ! Убиецът е там, горе! Той е луд!
Докато хората от охраната притичваха покрай нея, тя изтича, все още крещейки, навън през главния вход. Там Пеги млъкна веднага и се изгуби сред стачкуващите работници, които се бяха събрали да разберат дали не е стрелял някой от техните… Или пък провокатор, който да предизвика безредици…
71.
Вторник, 8:57 часа сутринта, Вашингтон