— Не. Аз го изпуснах — обвини се Сондра.
— Не е вярно — продължи да я успокоява Нюмайър. — Нищо не можеше да направиш.
Тя се извърна.
— Можех да направя онова, което ми подсказваше инстинкта. Да застрелям това копеле, което той се опитваше да спаси! Попълнихме значи товара си — каза тя горчиво и извърна блесналите си очи към руснака. — Но ако зависеше от мен, бихме могли и да олекнем още. — После като че ли засрамена от жестокостта си, продължи: — О, боже! Защо? — и се обърна настрани.
До нея Нюмайър изплака, прикрил устата си с ръкав, докато Пъпшоу превързваше ръката и крака на Никита толкова нежно и внимателно, колкото му позволяваше това горчиво изпитание на милосърдието му.
73.
Вторник, 9:10 часа сутринта, Вашингтон
Гласът на Иши Хонда беше тих и бавен, а душата на Роджърс щеше да изскочи, докато го слушаше.
— Нюмайър и Грей бяха изтеглени от влака — говореше той с прекъсвания. — Заедно с руския офицер. Ние… Ние не успяхме да измъкнем подполковник Скуайърс. Той остана…
Хонда млъкна и Роджърс го чу как изхлипа.
— Той остана във влака, който се взриви… Нашата мисия изпълни предназначението си…
Роджърс не можеше да говори. Гърлото, устата му, ръцете му бяха като парализирани. Душата му, свикнала с внезапността, с която всяка битка можеше да отнеме живот, още бе като мъртва след онова, което току-що беше чул.
Худ попита:
— Как е сержант Грей?
— Ранен е в рамото — отговори Хонда.
— А руснакът?
— Ранен е в бедрото и одраскан по ръката. Заради разхода на гориво не можем да го свалим тук. Ще трябва да дойде с нас в Хокайдо.
— Разбрано — каза Худ. — Ние ще уредим това с руското посолство.
— Редник — намеси се Роджърс с навлажнени очи. — Кажи на хората, че съм им възложил непосилна задача, но те я изпълниха. Кажи им го.
— Слушам, сър. Благодаря ви. Ще им кажа… Ще им го повтарям непрекъснато.
Худ прекъсна разговора и погледна Роджърс.
— Кажи с какво мога да ти помогна, Майк?
След известно време генералът отговори:
— Можеш ли да ги накараш да върнат Чарли и да вземат мен?
Худ не отговори. Само потупа китката на Роджърс. Генералът като че ли даже не усети.
— Той имаше семейство — заговори Роджърс. — Какво да направя?
— Да бъдеш отговорен — отвърна Худ тихо, но твърдо. — Трябва да се стегнеш, за да можеш да кажеш на семейството му какво се е случило и да им помогнеш да го преживеят.
Роджърс се извърна към Худ.
— Да… Прав си.
— Ще извикам Лиз. Тя може да ти помогне. Освен това тя ще трябва да помогне на хората от „Защитник“, когато се върнат.
— Защитник… — заговори Роджърс и замълча. — Ще трябва да се заема и с това… Ако утре им се наложи да провеждат друга мисия, трябва да бъде подготвен някой, който да я ръководи.
— Накарай майор Шутър да започне работа.
Роджърс поклати глава и се надигна от стола.
— Не, сър. Това е моя работа. Днес следобед ще донеса предложенията си, за да ги дискутираме.
— Добре.
В този момент Боб Хърбърт изтъркаля инвалидния си стол през вратата към тях. Усмихваше се широко.
— Току-що ми се обадиха от Пентагона — заговори той. — Подслушали са руски самолет, който летял над района. Пилотите забелязали свалените от влака руснаци, видели и избухването на влака, но зърнали само бегло нещо като проблясък от хеликоптера. — Той плесна с ръце. — Е, какво ще кажете за слабата забележимост?
Роджърс го погледна. Когато очите им се срещнаха, усмивката на Хърбърт замръзна.
— Загубихме Чарли — каза генералът.
Усмивката на Хърбърт трепна и угасна.
— О, хора… Хора! — Челото му се сгърчи, а набръчканите му бузи пребледняха. — Само не Чарли!
— Боб — заговори Худ. — Трябва ни помощта ти, за да уредим работите с руснаците. Един от офицерите им е на борда. Бихме предпочели да го вмъкнем неза…
— Пол, ти напълно ли си загубил ума си? — изкрещя Хърбърт. Той се наведе заплашително напред. — Остави ме за миг да осъзная поне това, което току-що ми каза!
— Не — намеси се с твърд глас Роджърс. — Пол е напълно прав. Още не сме приключили. Лоуъл трябва да осведоми Конгреса за случилото се, Марта да се заеме да омайва руснаците, президентът трябва да бъде информиран, а ако пресата научи за това, а аз съм сигурен, че ще го направи, Ан ще трябва да се разправя с тях. Ще тъгуваме после. Сега точно трябва да вършим работа.