Хърбърт премести погледа си от Роджърс към Худ. Червенината от лицето му бе слязла върху врата.
— Да, правилно. — Той завъртя стола си. — Да смазваме колелата на държавната машина с кръв вместо с масло. Никой не направи кой знае какво за мен, когато експлозията откъсна половината от тялото ми. Защо тогава и за Чарли би трябвало да бъде различно?
— Защото само по този начин той би почувствал, че не е загинал напразно — извика Роджърс към гърба на Хърбърт. — Ние ще почетем Чарли Скуайърс. Обещавам ти.
Хърбърт спря и сведе глава.
— Да, знам — каза той, без да се обръща. — Само че това много боли, знаеш ли.
— Знам — тихо отвърна Роджърс и най-после от очите му закапаха сълзи. — Знам го отлично.
74.
Вторник 4:15 часа следобед, Москва
Пет минути след като Пентагонът прехвана разговора от руския самолет към базата му, на министъра на вътрешните работи Догин се обадиха от щаба на генерала от военновъздушните сили Бокий.
— Господин министър — каза човекът, който се обади. — Говори генерал-майор Драгунов. Самолетът, който поискахте да патрулира, не е открил следи от чужд въздухоплавателен съд. Само военни и пътници, свалени от влака.
— Тогава групата трябва да е още някъде там.
— Освен това — настойчиво продължи Драгунов — генералът ми нареди да ви информирам, че влакът, който сте командировали от Владивосток, е забелязан в подножието на хълма Оберная на изток от Хабаровск.
— В какво състояние? — попита Догин, макар че вече знаеше отговора. Знаеше го, проклет да е Орлов и групата му.
Драгунов отговори:
— Влакът е напълно разрушен.
Догин зяпна, като че ли някой го беше ритнал. Едва след няколко секунди успя да си поеме дъх и да проговори:
— Свържи ме с генерала — изграчи той.
— За съжаление генерал Бокий е на съвещание с представители на президента Жанин. Няма да се освободи скоро. Искате ли да му… съобщя нещо, господин министър?
Догин бавно поклати глава.
— Не, генерал-майоре. Няма да има съобщение.
— Добре. Дочуване, господине.
Догин хвърли слушалката.
„Свършено е — помисли той. — Всичко.“ Планът му, мечтите му, новият му Съветски съюз. А когато Шович научи, че парите са загубени, и животът му пет пари няма да струва.
Догин вдигна ръка. Когато чу сигнала на телефона, той натисна звънеца и каза на помощника си да го свърже със Сергей Орлов.
„Дали и той няма да откаже да говори с мен? — помисли Догин. — Може би Съветският съюз се е възстановил, макар и не по начина, по който съм очаквал.“
Орлов се обади веднага.
— Тъкмо щях да ви звъня, министре. В музея имаше престрелка. Полковник Рузки е в много критично състояние, а една от оперативните му работнички, Валя Сапарова, е била заклана.
— Извършителят?…
— Агентка, дошла през Хелзинки. Измъкнала се е сред тълпата стачкуващи работници. Сега милицията я търси. — Той се поколеба. — Знаете ли за влака, министре?
— Да — каза Догин. — Кажи ми, Сергей. Знаеш ли нещо за сина си?
Гласът на Орлов беше спокоен като на професионален космонавт.
— Не сме разговаряли с хората от влака. Знам, че са били свалени, но нямам информация за Никита.
— Мисля, че е добре — каза сърдечно Догин. — Давали сме много жертви. Както при Сталинград. Но едно-две цветя винаги остават…
— Надявам се да сте прав.
Догин вдъхна дълбоко, потръпна и издиша.
— Изглежда, аз ще съм една от жертвите. Аз, генерал Косигин, генерал Малик… Хората, крито не се прикриха. Единственият въпрос е кой ще ни докопа пръв — правителството, Шович или колумбийците, които са му дали парите.
— Ако отидете при Жанин, можете да поискате защита.
— Срещу Шович ли? — изсмя се Догин. — В страна, където с хиляда долара можеш да си купиш наемен убиец? Не, Сергей. Късметът ми изгоря заедно с влака. Ирония на съдбата. Мразех този гангстер и всичко, за което той се бореше.
— Тогава защо изобщо се свързахте с него, министре? Защо трябваше да страдат толкова много хора?
— Не знам. Честно казано, наистина не знам. Генерал Косигин ме убеди, че може по-късно да го отстрани, и аз поисках да му повярвам. Макар че всъщност никога не съм вярвал. — Очите му се разходиха по старинните карти върху стените. — Толкова много исках това да стане… Да върна онова, което загубихме. Да върна времето, когато Съветският съюз действаше, а останалите страни се опитваха да противодействат, когато на нашата наука и култура, на нашата армия завиждаше целият свят. Сега, като си помисля, разбирам, че не това е бил начинът.