— Това още нищо не значи — каза Роджърс. — И нашето правителство непрекъснато прехвърля разни фондове.
— Да. Но министерството е отпуснало двадесет милиона долара за този проект!
— Вътрешното им се ръководи от Догин, хардлайнера, който току-що загуби на президентските им избори. — Роджърс се замисли. — Сигурно част от парите са отишли за президентската кампания.
— Възможно е — съгласи се Хърбърт. — Но има още нещо, което показва, че телевизионното студио може да е нещо съвсем различно. В един часа и тридесет минути онзи ден следобед ние прехванахме връзка от северния сектор на Санкт Петербург с Ню Йорк. Поръчка за кифли.
— Какво? Я повтори? — Роджърс като че ли не разбра връзката.
— Беше търговска поръчка по факс от Санкт Петербург до магазина за тестени изделия „Бестония“ в Брайтън Бридж. Искаха кифлички с лук и извара, кифли с подсолено масло, обикновен хляб и две чеснови кифлички с пушена сьомга.
— Поръчка за кифли от другия край на света? — учуди се Роджърс. — Да не е бил някакъв майтап?
— Не — каза Хърбърт. — От „Бестония“ потвърдиха получаването на поръчката. Определено странна работа.
— Вярно — съгласи се Роджърс. — Да имаш идея какво може да значи това?
— Изпратихме го на криптолозите. И те са озадачени. Лин Доминик казва, че различните видове кифли може да представляват квартали в града или райони в света. Или пък да са имена на агенти. Различните пълнежи може да бъдат определени цели. Тя каза, че продължава да работи по проблема. Обадила се е в „Бестония“ и те й отговорили, че произвеждат дузина видове кифли с поне двадесет вида „миризми“. Ще й трябва време.
— А какъв е този магазин „Бестония“? — попита Роджърс.
— Засега е чист. Собственици са семейство Белник от Киев. Емигрирали са през Монреал през 1961 година.
— Значи са с дълбоки корени.
— Доста. Даръл информира ФБР и те назначиха екип за наблюдение на магазина. Освен с производство и продажба на кифли, оттогава не са се занимавали с нищо друго.
Даръл Маккаски беше връзката на оперативния център с ФБР и Интерпол. Като координираше работата между агенциите, той даваше възможност на всяка от тях да ползва източници за информация от другата.
— Сигурен ли си, че са кифли? — попита Роджърс.
— От покрива сме записали с видеокамера пълненето на пакетите — отговори Хърбърт. — Изглеждат като кифли. Освен това клиентите плащат точно колкото струват кифлите, сложени в пакетите. Никой от тях не е отишъл да обядва, значи трябва да са изяли онова, което е било в пакетите.
Роджърс кимна:
— Значи това ни връща към нещото, което се върши в Петербург. Какво правят от МИ-6 по този въпрос?
— Имат си човек на място. Директорът Хубърт обеща да ни държи в течение.
— Добре — измърмори Роджърс. — А ти какво мислиш по този въпрос?
— Чувствам се, като че ли съм попаднал обратно в „зоната на здрача“ от 60-те години. — Хърбърт се намръщи. — Когато в наши дни руснаците харчат много пари за нещо, аз се боя…
Роджърс кимна едновременно с въздишката на шефа на разузнаването си. Хърбърт бе прав. Руснаците не обичаха да губят. А сега имаха насреща си един загубил изборите кандидат-президент, който разполагаше с достъп до секретни операции и агенти в САЩ…
Роджърс също се боеше…
8.
Неделя, 4:35 часа следобед, Санкт Петербург
Който и сезон да беше, дневната топлина напускаше Санкт Петербург почти веднага, подгонена от вятъра, който духа привечер откъм залива. Студеният въздух прониква до всеки кът на града по реките и каналите и затова в сградите запалват осветлението доста рано. Поради същата причина и пешеходците, които са се решили да се подложат на силния вятър и режещ студ, се отнасят приятелски един към друг след залез-слънце.
„Картината на залеза е почти свръхестествена“ — помисли Фийлдс-Хътън. От два часа той седеше на пейката под дърветата на брега на Нева и четеше ръкописите, записани на преносимия му компютър „Тошиба“. В същото време слушаше уокмена си, който всъщност приемаше на честотата на монетата, която бе пъхнал под вратата. Сега, докато гледаше как слънцето слиза по небето, улиците започват да се изпразват и алеите покрай реката опустяват, той се почувства като човек, който иска да се прибере вкъщи преди вампирите и призраците да излязат на лов.