И, естествено, щеше да му липсва несравнимият Ермитаж. Въпреки че от тях не се очакваше да се разхождат из музея, той винаги правеше точно това, когато полковник Рузки беше зает. Дори и някой да го беше видял из залите, все пак се предполагаше, че той работи там. И никой не можеше да се усъмни в това. Пък и не е възможно да оставиш един религиозен човек между картини като „Свалянето на Христос от кръста“ на Рембранд, „Оплакването на Христос“ от Карачи или пък любимата му картина от рибалтската школа „Свети Винсент в тъмницата“ и да очакваш, че той няма и да ги погледне. Особено когато се чувстваше хванат и поставен в точно такава тъмница като свети Винсент.
Но той щеше да се радва, че се е отървал от тази работа, от стреса и седемдневната работна седмица и особено от наблюдателните очи на полковник Рузки. Бе служил под командването на това копеле в Афганистан и проклинаше съдбата, която ги беше събрала отново през последните осемнадесет месеца.
Както винаги, когато достигна моста на проспект „Киров“, Павел се насочи към страничното платно с ниска бетонна преграда, което използваха предимно мотористи. Задиша по-спокойно, когато се намери между по-подвижните машини.
— Още ли искаш да ти отговоря? — попита Павел, като дръпна силно от цигарата си.
— На кой въпрос? — пошегува се Иван. — Онзи за жена ти ли?
Павел се намуси.
— Ще ти обясня разликата между германците и французите. Французите са следвали Наполеон, защото са били гладни. Те винаги са поставяли удобството пред благоприличието.
— Ами какво ще кажеш за Съпротивата им?
— Каприз. Рефлекторен гърч на тялото. Ако Съпротивата във Франция беше толкова силна, както руската в Сталинград, Париж никога нямаше да падне.
Павел натисна педала, за да не позволи на един фолксваген да го засече и да мине пред него. „Черноборсаджийка“ — помисли той, когато жената зад волана го изгледа сърдито. Павел погледна в огледалото за обратно виждане тъкмо когато един камион се вмъкна зад него откъм средната лента.
— Французите не са лоши — продължи той. — Но германците последваха Хитлер, защото по дух са си все още вандали. Дайте им малко време и ще видите как техните заводи пак ще започнат да произвеждат танкове и бомбардировачи. Гарантирам ви го.
Пьотр поклати глава.
— Ами какво ще кажеш за Япония?
— Също са копелета — отвърна Павел. — Ако Догин спечели изборите, той трябва да се пази и от тях.
— Да не би параноята да е най-сигурната причина да гласуваш за някого за президент?
— Да се боиш от старите си врагове не е параноя. То е предпазливост.
— Провокираш! — каза Пьотр. — Не можеш да подкрепяш някого, защото се е заклел да отмъсти на германците при първия намек за ремилитаризация.
— Точно това е причината. — Пътят отпред се изчисти и Павел увеличи скоростта, докато пресичаше широката тъмна река. Мъжете вътре вдигнаха стъклата на прозорците, защото задуха остър вятър. — Догин обеща да съживи космическата програма, с което ще укрепи икономиката. Той ще построи повече студия като нашето, ще издигне нови предприятия покрай Транссибирската магистрала, ще осигури евтини стоки и нови жилища.
— И откъде ще дойдат парите за всичките тези чудеса? — попита Пьотр. — Само нашето малко гнезденце тук струва цели двадесет и пет милиарда рубли! Наистина ли вярваш, че ако Догин спечели, той ще може да осигури достатъчно средства от държавата и от чужди инвестиции?
Павел изпусна дима от цигарата и кимна. Пьотр се намръщи и му показа пръст.
— Ако искаш да знаеш, аз чух съвсем друго нещо там долу. „Номер две“ си говореше с един от помощниците за мафиотите. От тях има намерение той да получи пари, а това ме навежда на опасни асоциации, които…
Павел реагира инстинктивно, когато фолксвагенът внезапно го засече отпред. Той силно натисна спирачката и завъртя рязко кормилото вдясно. Докато извършваше маневрата, чу изпукване и откъм таблото се появи гъст сив дим.
— Какво става?… — Пьотр се закашля.
— Отвори прозореца! — изкрещя един от мъжете отзад, задавен от дима.
Но Павел Одинцов вече беше паднал върху кормилото почти в безсъзнание. Никой не управляваше микробуса, когато камионът го блъсна отзад.